Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Хвана го за ръка и започнаха да се промъкват между гостите към библиотеката. На ръката си носеше голям диамантен пръстен. Крейг си спомни, че по-рано тя залагаше скъпоценностите си, а и той й даваше пари на заем.

— Ти, както винаги, блестиш — отбеляза той.

— Ако знаех, че тук ще бъде Люсиен Дюлен, никога не бих дошла. На такива красавици трябва да им слагат чували на главите, когато се появяват сред по-възрастни жени.

— Ти няма от какво да се боиш. Все още можеш да отстояваш срещу тях.

Седнаха един до друг на кожения диван. Нямаше никой друг освен тях в стаята. Шумът от бала — музиката и гласовете на гостите — почти не проникваше дотук.

— Дай ми глътка от твоето шампанско — помоли тя.

Той й подаде чашата и тя я пресуши на един дъх. Крейг си спомни, че винаги пиеше и ядеше лакомо.

Тя постави чашата на масата и го погледна с укор.

— Ти не ми позвъни, както те помолих.

— Късно се върнах.

— Трябваше да поговоря с теб — обясни тя. — А онази вечер на коктейла имаше прекалено много хора. Как си?

— Жив съм още.

— Нищо не се чува за теб. Говорих с други.

— Вегетирам.

— Не подхожда на Джеси Крейг, какъвто аз го познавам.

— Всички са прекалено активни. Ако си отдъхвахме по шест месеца на годината, щяхме да бъдем далеч по-добре. Аз слязох засега от въртележката.

— Безпокоя се, когато се сетя за теб.

— А често ли се сещаш за мен?

— Не. — Тя се засмя. Имаше малки бели зъби и мъничък розов език. — Само в неприлични мигове. — Той си спомни, че в леглото тя погрешно казваше една мръсна дума и тогава му се струваше много мило. Тя го стисна силно за ръката. Колко време мина оттогава — пет години?

— Повече. Шест или седем.

— Ах, как лети времето. Ти все още ли си същият палавник?

— Как да го разбирам?

— Видях, че приказваш с онова красиво младо момиче. Нещо все около тебе се върти.

— Тя е журналистка.

— Сега всички жени са опасни — въздъхна Натали. Даже журналистките.

— Това би било неприлично — възрази той. Стана му неловко от дразненето на Натали. — Тя може да ми бъде дъщеря. А ти как си? Къде е мъжът ти?

— Не ми е мъж още. Все още се опитвам да го вържа.

— Онази вечер ми каза, че се жениш.

— Няма да повярвам, докато не ми сложи венчалния пръстен. И тогава край на ставането в пет часа да си правя прически и да се гримирам. Няма да трябва да търпя ругатните на прекалено темпераментни режисьори. Няма да е нужно да любезнича с продуценти.

— Аз също бях продуцент и ти любезничеше с мен.

— Не за това, защото си бил продуцент, мили. — Тя му стисна ръката.

— Както и да е. Къде е все пак твоят бъдещ съпруг? Ако аз се канех да се женя за теб, не бих те пуснал сама на такова място в навечерието на сватбата.

— Само че ти не се каниш да се жениш за мен — за първи път тази вечер тя заговори сериозно.

— Не — отвърна той.

— Както и много други. — Тя въздъхна. — Е, какво пък, малката Натали си е поживяла. Дошло е време да се държа прилично. Или пък дали пак да не стана порочна и да се измъкнем да проверим дали оная стая в Больо не е свободна?

— Никога досега не съм бил в Больо — отбеляза Крейг. Лицето му бе безизразно.

— Какво съвпадение. И аз не съм била. Пък и струва ли си да се ходи там. Той пристига утре.

— Кой пристига утре?

— Моят бъдещ съпруг Филип. Той искаше да дойде заедно с мен, но в последната минута му се наложи да остане в Ню Йорк.

— О, той е американец!

— Казват, че американците са най-добрите съпрузи.

— Виж, това не зная — каза Крейг. — С какво се занимава?

— Прави пари. Това не е ли очарователно?

— Очарователно. Как прави пари?

— Произвежда стоки.

— На колко години е?

Натали се замисли и подаде върха на езика си. И по-рано правеше така.

— Само не лъжи — предупреди той.

Тя се засмя.

— Проницателен си. Както винаги. Може би е по-възрастен от теб.

— Колко по-възрастен?

— Значително по-възрастен. — Тя говореше тихо. — Той не знае нищо за теб.

— Надявам се, че не знае. Май обяви във вестниците не дадохме. — Те действително бяха пазили връзката си в тайна. По това време тя имаше официален любовник, който отчасти я издържаше, а Крейг се стараеше да избягва сцени на ревност от страна на жена си. — А какво ще стане, ако той действително узнае за мен? Или си мисли, че се жени за девственица?

— Не, едва ли. — На лицето й се появи тъжна усмивка. Но той не знае всичко. Тя сви устни като дете. — Даже половината не знае. Даже четвърт.

— А кой знае всичко?