Ъруин Шоу - Хляб по водите

Странд не можеше да реши дали да се смее, или да плаче.

— И никога ли няма да дойде тук?

— Само под прикритието на нощта. Той е смел човек, но не чак толкова смел, че да може да погледне майка си в близките година-две. Ще получа ли твоята благословия?

Тя се отдръпна от Лесли и предизвикателно застана пред него.

— Аз не съм папата. Благословиите не са по моята част. — Странд стана и я прегърна. — Но ще те целуна.

Тя се притисна буйно към него.

— А сега не мислиш ли, че трябва да се вдигне тост за младоженците?

— Вкъщи няма нищо — отговори сърдито Странд. — Джими всичко е изпил.

Елинор се засмя, а Лесли каза:

— О, Алън.

— А сега — рече Елинор и се настани удобно на стола, — нощта едва започва. Разкажете ми за вашето пътуване.

— Беше великолепно — отвърна Странд, — но съм убеден, че вие двете имате да си споделяте много неща. Днес ми беше доста напрегнато и отивам да си легна.

Елинор, Джими и Линда Робъртс бяха вече в чакалнята на болницата рано на другата сутрин, когато Странд и Лесли дойдоха. Джими бе облечен със сини джинси и черно поло, а на врата му висеше верижка с някакво златно украшение. Работните му дрехи, помисли си Странд. Но веднъж поне изглеждаше сериозен. Каролайн току-що била откарана в операционната, каза им Елинор. Вече била с упойка, но им махнала сънено, когато минала покрай тях с количката. Странд се опита да не мисли какво става в момента горе. Миризмата на болница му бе позната и му действаше успокояващо. Той беше минал през нея и бе изплувал. Много сънуваше, докато беше в болницата, но не си спомняше какво, освен че сънищата му не бяха неприятни. Надяваше се, че дъщеря му ще сънува как печели състезания, получава награди и танцува в прегръдките на млади красиви мъже.

Лесли си бе донесла някаква плетка и потракването на куките отекваше в тишината. Знаеше, че плете пуловер за него. За последен път си я спомняше да плете, когато седеше до леглото му в интензивното отделение. Плете само в болница, помисли си той. Надявам се, че пуловерът няма да стане готов, преди да навърша деветдесет години.

Когато Лесли постъпи за първи път в болница за раждането на Елинор, той започна да чете някакъв роман от Реймънд Чандлър. По принцип никога не четеше детективски романи, но този лежеше на една масичка в коридора и той го бе взел. Раждането на Лесли мина бързо и той бе успял да прочете едва няколко страници, когато лекарят дойде да му съобщи, че има момиче. После вече не си спомняше какво е прочел и когато Лесли трябваше да бъде откарана бързо в болницата за раждането на Джими, от суеверие взе със себе си същата книга. Започна да чете отначало, но пак успя да прочете само няколко страници. Пазеше книгата на сигурно място, за да бъде готова за бъдещите раждания, и я взе, когато се появи Каролайн. Но сега в суматохата около приготовленията за преместването им не знаеше къде е. Трябваше да я намери, преди Елинор да роди първото си дете. Може би тогава щеше да разбере най-после кой кого е убил.

Хейзън пристигна след около час. Беше загорял и имаше здрав вид, нещо съвсем неуместно за една болница, помисли си Странд, въпреки превръзката на дясната си ръка. Бил я прищипал с вратата на някаква кола, обясни той. Предния ден говорил с доктор Леърд и той му казал, че операцията ще трае най-много час, час и половина, и нямало защо да се тревожи. Каролайн щяла да може да си отиде вкъщи след двайсет и четири часа.

Лесли плетеше все по-бързо и по-бързо и тракането започна да изнервя Странд. Той стана, излезе в коридора и закрачи нагоре-надолу, като се мъчеше да не гледа през отворените врати, където лежаха хора с найлонови торбички, закачени над леглата им, и с тръбички, забодени в ръцете. Смехът на сестрите в края на коридора го обиждаше.

Хейзън се появи от чакалнята и закрачи мълчаливо до него. По едно време се изкашля, сякаш да привлече вниманието на Странд.

— Алън — рече той, — спокойно мога и сега да ти кажа. Не искам да говоря пред другите. Първо, нямало е никакво автопроизшествие.

Странд спря и погледна Хейзън.

— Какво говориш?

— Спомняш ли си, когато Леърд ме извика в кабинета си, след като прегледа Каролайн?

— Да. Когато ти каза, че може да промени формата на носа й.

— Има и друго. Той не само е прегледал Каролайн, а също и я разпитал какво се е случило. Казал й, че не е възможно да е станало така, както твърди, и като неин лекар, той трябва да знае истината. И тя му признала. Истината е, че това момче, Джордж, я е било.