Ъруин Шоу - Хляб по водите

Един следобед той се озова на улицата, на която живееше Джудит Куинлан. За малко не влезе във входа на блока и не натисна звънеца на апартамента й. Някои от филмите, които гледа, бяха изключително порнографски, съвсем в нов стил, и през тези дни, като добавка към общото му притеснение, го изпълваха необуздани еротични мечти. Посегна към дръжката на външната врата, но тутакси се дръпна. Представи си следното вестникарско заглавие: „Гимназиален учител намерен мъртъв в леглото на любовницата си“. Не беше живял по този начин, за да стигне до подобен край. Отпусна ръката си и отиде в парка, седна на една пейка и започна да наблюдава гълъбите, които, изглежда, не се притесняваха от горещината.

Един ден преди датата, определена за операцията, Джими се изнесе от тях. Надраска им някакъв адрес. „Чрез Лангман на Източна петдесет и трета улица“. Било удобно, заяви Джими, намирало се близо до бюрото на Соломон. Не им каза дали е мисис Лангман или мис Лангман, или мистър Лангман, а и Лесли, и Странд се чувстваха прекалено неудобно, за да го попитат. Изтърси им, че било крайно време да се махнат от старото си жилище. Да се живее в него, било все едно да носиш 1890 година на гърба си, така се изрази. Странд си спомни всички радости, всички скърби, които беше преживял в просторните, безразборно разположени стаи на апартамента — плача на децата, музиката от пианото, тихите следобеди, когато се вглъбяваше в книгите, миризмата на готвено, — и каза на Джими да си затваря устата.

В един дъждовен следобед двамата с Лесли откараха Каролайн в болницата с такси. Каролайн беше в такова весело настроение, като че отиваше на танци. Странд се питаше дали ще може да я познае след операцията. Най-добрият лекар в професията не беше се допитал до него с какъв нос да се появи тя накрая. Римски, чип, гърбав, като на Грета Гарбо, на Елизабет Тейлър, носа на херцогиня Де Алба или като на мисис Аркур?

Как ли ще изглежда? Лицето определя характера, независимо какво казват хората. Той я обичаше такава, каквато си беше, вярваше, че е красива, и знаеше, че и тя го обича. Не се ли беше отказала от страстта си към тениса като детинско жертвоприношение пред някакъв загадъчен олтар, за да откупи живота му? Дали в своето превъплъщение пак би пожертвала някога нещо за него?

Лесли седеше невъзмутимо от другата страна на дъщеря им в задушното такси и от време на време потупваше окуражително ръката на момичето. Нима бе живял цели двайсет и пет години с жена, лишена от всякакво въображение? Искаше му се Елинор да е с тях. Тя щеше да подметне нещо най-обикновено, остро и хубаво за душата му. Смяташе отсъствието й за измяна. Любовта изоставяше всички други задължения. Ще се наложи да й каже едно-две неща, когато най-после се появи. Проклинаше деня, когато влезе съвсем сам в океана. Сега, мислеше си той със самосъжаление, беше встрани от своя собствен живот.

Оставиха Каролайн да лежи в болницата, където щеше да прекара нощта, преди да я оперират на другата сутрин. Каролайн не скри желанието си да го отпрати по-бързо.

— Ти си увесил нос, татко — каза тя. — Защо не вземете да излезете с мама, да вечеряте някъде и после да идете на концерт? Карате ме да се чувствам виновна, като ви гледам да стоите тук с такъв вид, сякаш сирените вият и вие ме оставяте сама по време на някое въздушно нападение.

Жилището с пръснатите по пода книги, с навитите на рула килими и по-светлите петна по стените, където картините бяха висели години наред, вече не приличаше на дом. Когато обсъждаха дали да вечерят вкъщи, или да излязат навън, гласовете на Странд и Лесли кънтяха глухо в голите стаи. За първи път на Странд му липсваше шумът от китарата на Джими. Трудно му беше да прости на сина си безгрижното и коравосърдечно сбогуване. Младите, мислеше си той с горчивина, се отнасят с пренебрежение към вещите, без да разбират колко много любов може да се таи в едно раздрънкано пиано, някоя нащърбена ваза, одраскано бюро или в лампа, която четвърт век е светила над книгите.

Със семейството им беше свършено. Отсега нататък щеше да има само телефонни обаждания, набързо написани писъмца от Аризона, Джорджия, от някакъв адрес на Източна петдесет и трета улица. Децата порастват и си отиват. Такъв е законът на живота или поне на времето, но като всичко останало в нашия стремителен век и това прелетява с шеметно темпо. Всичко стана така бързо. Само за няколко седмици. Една вечер някакъв мъж нахлу с окървавена глава и всичко се обърна наопаки. Знаеше, че не е справедливо да вини Хейзън, но му беше трудно да бъде обективен.