Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Хората обикновено не пишат такива неща в телеграма — отвърна Странд. — Изобщо цялото семейство е прекарало една наситена седмица.

— Не е лъжа. — Джими поклати смаян глава.

Те продължиха към мястото, където Конрой прибираше багажа им в колата пред входа.

— И къде са сега? Бих искал да й се обадя и да й кажа, че нейният любещ брат й честити събитието.

— Не можеш да й се обадиш. Не ни е писала къде са.

Джими пак поклати глава.

— Ама, че е потайно това момиче. Страшно потайно. — Той сложи внимателно ръка върху ръката на баща си. — Аз не бих се тревожил, тате. Всичко ще бъде наред. Джузепе е добро момче. Сигурно знаят какво вършат. Ще си имаш една малка тайфа ангелски бамбинчета, които да друсаш на коленете си.

— Просто нямам търпение да дочакам този миг — каза мрачно Странд, като се качваше в големия мерцедес, където другите се бяха настанили вече.

На лицето на Каролайн бе застинало упорито изражение и тя имаше нелеп вид с превръзката на носа и с подутото си посиняло око. Той се наведе и я целуна.

— Милото ми момиченце — промълви тихо.

— Моля ти се, остави ме на мира — процеди Каролайн и се отдръпна.

Групата, която потегли към града с голямата кола, не беше от най-щастливите.

Когато колата навлезе по моста в Манхатън, на Странд му хрумна, че от първата вечер, когато Хейзън дойде у тях, олюлявайки се, окървавен и зашеметен, той си има повече работа с лекари, отколкото през който и да било друг период от живота си.

Естествено, мислеше си Странд, докато слушаше лекаря, който им говореше бързо с маниера на най-добрия в професията, естествено, че е по-зле, отколкото изглежда. Бе настъпил такъв период, когато всичко е по-лошо, отколкото изглежда.

— Костта е доста раздробена и лявата преграда е запушена — каза лекарят на Лесли и Странд в елегантния си кабинет на Парк Авеню, където ги повика, след като видя рентгеновите снимки и прегледа Каролайн, която остави в съседната стая с някакъв асистент, за да й направи нова превръзка и да й вземе кръвна проба.

— Боя се, че това означава операция — продължи лекарят. Изобщо нямаше вид, че се бои. Ах, този английски език, помисли си Странд, е неговите учтиви двусмислици. — Ще трябва да изчакаме няколко дни, докато спадне отокът. Ще запазя операционната. В случай, че сте съгласни.

— Разбира се, че сме съгласни — отвърна Лесли.

Странд кимна.

— Ще трябва да остане само едно денонощие — добави лекарят. — Няма никакви причини да се тревожите, мисис Странд.

— Мистър Хейзън ми каза, че тя е във възможно най-добрите ръце — рече Лесли.

— Милият Ръсел. — Доктор Леърд се усмихна на този косвен израз на доверие. — А през това време ви съветвам да сложите младата госпожица да лежи и да я накарате да мълчи. Прекалено смела е за сметка на своето собствено добро. В Ню Йорк ли ще останете, или ще отидете във вилата на Ръсел на Острова?

— Ще бъдем в Ню Йорк — отговори бързо Лесли.

— Добре. Колкото по-малко се движи, толкова по-добре. — Той стана, за да покаже, че разговорът е свършил. Най-добрият лекар в професията няма време за празни приказки. — Ще ви се обадя, като уредя всичко в болницата „Ленъкс Хил“, тя се намира на две крачки оттук, на Седемдесет и седма улица, и ще ви кажа кога да доведете момичето. — Той ги изпрати до приемната, където седяха Линда и Хейзън. Линда нервно прелистваше някакво списание, а Хейзън зяпаше с безизразно лице през прозореца.

— Ръсел — рече лекарят, мога ли да ти кажа две думи в кабинета си?

Хейзън стана и излезе с него. Линда остави списанието и погледна въпросително Странд.

— Има известни усложнения — каза Странд. — Ще трябва да й направи операция.

— О, боже — възкликна Линда, — горкото момиче!

— Лекарят ни увери, че няма причини за безпокойство — обади се Лесли. — Сигурна съм, че си знае работата.

— Каролайн знае ли?

— Още не.

— Надявам се, че няма да се разстрои много.

— Когато чуе, че ако иска да диша нормално отсега нататък, трябва да я оперират, сигурна съм, че ще прояви благоразумие — каза спокойно Лесли.

Още чакаха Каролайн, когато Хейзън излезе. От изражението му не можеше да се разбере за какво се е отнасял личният му разговор с лекаря.

— Доктор Леърд спомена ли нещо, което не е казал на нас? — попита Странд.

— Нищо важно — отговори Хейзън. — Той няма време да лъже. Не, само ми каза, че в такива случаи с млади момичета, когато и без това се налага да оперира, винаги има възможност, ако пациентката иска, да направи в същото време и малка козметична корекция.