Ъруин Шоу - Хляб по водите

На третия ден Лесли бе достатъчно добре, за да излиза, и те обядваха в „Максим“ съвсем близо до хотела, после отидоха в музея „Жю де Пом“, където бяха посрещнати от слънчевите картини на импресионистите. Лесли каза, че няма да е лошо да купят от Франция сватбен подарък на младоженците. Погледнаха в няколко магазина, но всичко, което видяха, беше невероятно скъпо, и трябваше да оставят това за „Блумингдейл“ 73 73 Верига от модни луксозни универсални магазини, разпространените по-големите градове на САЩ. — Б.пр. , щом се върнат в Ню Йорк.

Когато се прибраха в хотела, намериха бележка от Ръсел Хейзън. Той се бе обадил, докато са били навън, и искаше да му позвънят в кантората. Беше оставил номера.

Странд се обади от тяхната стая. Хейзън говореше бързо и припряно. Служебният му тон, помисли си Странд.

— Върнах се малко по-рано, отколкото очаквах, Алън — каза той. — Бих искал да тръгна за Ню Йорк не по-късно от утре на обяд. Ще трябва да остана до късно в кантората довечера, но ако с Лесли и Линда нямате нищо против да ме изчакате, бих искал да вечеряме заедно в хотела.

— Ние нямаме нищо против — отговори Странд, — но Линда е в Мужен.

— Ах, тази вятърничава жена! — ядоса се Хейзън. — Човек не може да я върже на едно място. Ще й се обадя по телефона и ще й кажа да си размърда задника и утре до обяд да бъде тук, ако иска да пътува безплатно до вкъщи. — Странд забеляза, че от вечерта в Тур речникът на Хейзън се бе повлиял (надяваше се, не завинаги) от пороя сквернословия между него и жена му. — Ще се обадя и на Конрой да съобщи на децата ви кога приблизително ще пристигнем, за да могат да дойдат да ви посрещнат.

— Много мило от твоя страна — рече Странд. — Но кажи на Конрой да не си прави труда да търси Елинор. Тя се е омъжила преди няколко дни в Лас Вегас и сега кара медения си месец, но не ни е писала никакъв адрес.

— Боже господи — Лас Вегас! — възкликна Хейзън. — В днешно време дечурлигата какво ли не правят за свое удоволствие! Е, и как се чувствате?

— Като зашеметени сме.

Хейзън се засмя.

— Разбирам. Надявам се, че е щастлива.

— Във възторг е, така пише в телеграмата. Поне засега.

Хейзън пак се засмя.

— Е, добре тогава, предай моите поздравления на майката на младоженката. Ще гледам да се прибера в хотела около девет довечера. Устройва ли ви?

— Добре, в девет — каза Странд.

— Как е той? — попита Лесли, когато Странд затвори.

— Господарят се върна — отговори. — И започна да се разпорежда.

Когато Хейзън влезе в ресторанта на хотела с петнайсет минути закъснение, изглеждаше измъчен и имаше сенки под очите. Дрехите му бяха много смачкани, сякаш бе летял от Мала Азия с тях и не бе имал време да се преоблече. Беше небръснат и по брадичката и бузите му бе набола сива четина, която му придаваше странно изпаднал вид, като някой семеен портрет на изтъкнат прародител, обезобразен от деца вандали. Интересно, помисли си Странд, когато стана да го поздрави, колко ли години може да издържи един нормален човек при такава програма? Но Хейзън се усмихна сърдечно, като откри равните си здрави зъби. Той разтърси ръката на Странд и се наведе да целуне Лесли по бузата, преди да се отпусне тежко на един стол срещу тях.

— Сега имам нужда от нещо за пиене.

— Свърза ли се с Линда?

— Тя ще ни чака утре на летището. Малко се подвоуми, но ще дойде. Едно мартини, моля — каза той на сервитьора.

— Как мина в Саудитска Арабия? — попита Странд.

— Само си загубих времето — намръщи се Хейзън. — С тях се работи още по-трудно, отколкото с французите. Може да имат часовници, но изглежда не познават времето. Освен това има една дузина роднини на разните там принцове в пустинята, през които трябва да минеш, като раздаваш пари наляво и надясно, ако искаш да се уреди нещо. Щях да свърша същата работа, ако бях отишъл с Линда на юг. Как приемате новината за Елинор?

— Със сътресения.

Хейзън се засмя.

— Той е симпатично момче.

— И аз така мислех, докато не чух за Лас Вегас — рече Лесли.

— Не е важно как започва един брак — каза Хейзън нравоучително, — а как свършва. — Той пак се намръщи, сякаш си припомни края на собствения си брак. Отпи със задоволство от мартинито, което сервитьорът беше сложил пред него. — Имах нужда от това. В Саудитска Арабия за един коктейл те хвърлят в затвора или те бият с камшици, или ти отсичат ръката, изобщо най-приятното нещо, което им хрумне в момента. После иди, че работи с такива хора. И всички от така наречения цивилизован свят — американци, англичани, французи, японци, ще се изпотрепят кой да пробие. И когато накрая работата стане, случилото се в Иран ще изглежда като църковен пазар в сравнение с нея. Помнете ми думата. — Той отново отпи навъсено. — Аз предупредих моите клиенти да се откажат и да си вложат парите в нещо по-сигурно, като например патент за „перпетуум-мобиле“. — Той се засмя на собствената си самонадеяност. — Е, стига за моите работи. Имате ли някаква представа какво смятат да правят младоженците, къде ще живеят и прочие?