Ъруин Шоу - Хляб по водите

— От телеграмата знаем само, че Елинор е напуснала работа.

Хейзън кимна сериозно.

— Помислих си го, когато изпратих момчето в Джорджия.

— В Джорджия ли? — попита Странд. — Какво общо има тук Джорджия?

— Знаете, че той непрекъснато говореше как иска да зареже бизнеса на баща си и да започне да издава вестник в някой малък град и че братята му щели да го финансират до известна степен, за да се отърват от него.

— Спомням си такова нещо — каза Странд.

— Ами в Джорджия има град на име Греъм, преди не беше голям, но сега в него се преместиха от север две големи предприятия — електронна компания и фабрика за опаковки, и градчето започна да се разраства с невероятни темпове, и там моята кантора представляваше издателя и редактора на местния ежедневник в едно дело за клевета. Аз отидох и сам се заех с него, понеже беше въпрос за свободата на печата и беше важно, и ние го спечелихме. Сприятелих се с този човек, беше родом от Джорджия, завършил колеж в Атина 74 74 Град в щата Джорджия. — Б.пр. и така нататък, но бе стрелян заек и ми стана симпатичен. Той чувства, че вече е взел да поостарява и да не издържа на ежедневната въртележка, повика ме съвсем изненадващо и ме попита дали не познавам някое умно и амбициозно, младо, момче с малко пари, не много, което да поеме работата и да получава част от печалбата. Така се случи, че само преди няколко дни се бях видял с Джанели и Елинор и бяхме изпили заедно по едно питие, и Джанели пак повтори пред мен, че би искал да вземе някой местен вестник, ако може. Елинор заяви, че по-скоро ще стане перачка в Ню Йорк, но любовта побеждава всичко, както са казали римляните, и предполагам, затова е напуснала работата си. Сигурно вашият нов зет е направил силно впечатление на моя приятел в Греъм.

— Джорджия! — възкликна Лесля със същия тон, с който бе възкликнала „Лас Вегас“, когато прочете телеграмата.

— Градчето е хубаво и чисто — каза Хейзън. — Ще ви хареса. — После се усмихна. — За една седмица.

— Съмнявам се, че Елинор ще изкара и толкова — рече Лесли с помръкнало лице. — Не я виждам в боровите гори на юга след Ню Йорк.

— Ние, северняците, трябва да свикнем с мисълта, че цивилизацията не свършва с границите на Вашингтон, окръг Колумбия — рече Хейзън. — Не гледай толкова мрачно, Лесли. Не е дошъл краят на света. Ако нищо не излезе, и двамата са млади и силни и ще опитат друго. Поне няма да прекарат живота си с мисълта: имахме възможност, но ни достраша да рискуваме. Като говоря за възможности, се сетих, че преди един-два месеца мисис Аркур получи предложение да преподава международно право в университета „Джордж Уошингтън“ и тя реши да приеме. — Хейзън го съобщи съвсем сухо, сякаш съобщаваше новини за някой случаен познат.

— Не се съмнявам, че ще има голям успех на всички правителствени приеми — каза Лесли.

Хейзън я изгледа подозрително, долавяйки ехидност в думите й, но Лесли само мило се усмихваше.

Сервитьорът, който стоеше до масата и чакаше да прекъснат разговора, им подаде менюто. Хейзън погледна своя лист, после го хвърли на масата и стана.

— Моля да ме извините, твърде уморен съм, за да ям. А ако изпия още една чаша, ще трябва да ме изнесат на ръце. Отивам да си легна. Денят беше дълъг. Мисля, че няма да е зле да бъдете готови към десет и половина утре сутринта. Казаха, ми, че нахлувал студен въздушен фронт и следобед може да затворят летището. Радвам се да видя, че изглеждаш така добре, Лесли. Онзи ден беше малко „светнала“. Лека нощ и приятно спане.

Той се придвижи към вратата, привел рамене като старец.

Поръчаха си вечерята и я изядоха мълчаливо.

Срещнаха Линда на летището. Тя изглеждаше добре, имаше тен, но беше изнервена.

— Не ме бива да сменям разписанията си — оплака се тя. — Сигурна съм, че съм сложила в багажа само неща, от които нямам, нужда. Това изобщо не е в стила на Ръсел. Обикновено той е надежден като швейцарските железопътни линии.

След като я целуна набързо за поздрав и каза: „Радвам се, че успя да дойдеш“, Хейзън отиде да се обади за последен път в кантората си.

Денят бе студен, препръскваше, и от време на време през летището задухваше силен вятър. Докато вървяха към самолета, Странд погледна със съмнение мрачното небе. Времето отговаряше на настроението му. Застудяваше. Хейзън ги бе предупредил. Вероятно пътуването щеше да бъде лошо. Хубавото време не би подхождало за края на тази почивка. Като се качваха в лъскавия малък самолет, Странд се побоя да не би Лесли точно в този момент да вземе да каже, че пак има лошо предчувствие. Но тя разговаряше весело с Линда, и не даваше никакви признаци, че хилядите километри бурно небе пред тях я изпълват с някакви опасения.