Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Какво означава това? — попита подозрително Странд.

— Да направи носа естетически по-приятен за окото, така се изрази. Той прави много пластични операции и доколкото знам, клиентелата му е доволна.

— Защо не ни го каза на нас? — попита Странд.

— Според него понякога родителите били склонни да се обиждат от подобни предложения. Засяга се гордостта им. Той предпочита да се обидите по-скоро на мен, отколкото на него.

Странд погледна Лесли. Тя гледаше към Линда, Линда кимаше енергично с глава.

— Разбира се — добави Хейзън, — трябва да видите първо какво иска Каролайн.

— Аз знам какво иска Каролайн — каза Лесли. — Тя много ще се зарадва.

— Откъде знаеш? — попита изненадан Странд.

— Говорили сме си по този въпрос още много преди да заминем за Франция — отвърна Лесли с предизвикателен тон. — Много отдавна, когато Елинор подхвана тази тема.

— Защо тогава нищо не си ми казала? — искаше да знае Странд.

— Чаках сгоден момент — отвърна Лесли.

— И според теб този момент е настъпил сега? — Странд се помъчи да не повишава глас.

— Божа работа — рече спокойно Лесли. — Може би трябва да благодарим на това момче Джордж, че кара така.

— Според мен това са глупости. — Странд знаеше, че не изглежда убедителен.

— Алън — намеси се Линда, — моля те, не бъди толкова старомоден.

— Е добре, едно поне е сигурно — каза Странд, макар да знаеше, че е победен. — Аз сам ще говоря с момичето.

— О, Алън — възкликна нетърпеливо Лесли, — не драматизирай нещата. Тези работи се правят милион пъти в годината.

— Не и в моето семейство.

Той се упъти към вратата за един от вътрешните кабинети, когато Каролайн се появи с асистента, който се беше погрижил за нея. Върху носа и пострадалото й око се мъдреше нова превръзка.

— Как се чувстваш, мила? — попита я Странд.

— Загивам — отвърна Каролайн.

— Не ставай нагла. Прибираме те вкъщи. Хайде!

Странд отвори вратата и Каролайн, хванала майка си под ръка, излезе с Линда. Хейзън се забави малко, като че ли премисляше нещо.

— Тръгваш ли? — попита Странд.

— Да, да, разбира се. — Хейзън изглеждаше притеснен.

— Лекарят каза ли ти нещо повече? — Странд се чувстваше заобиколен от заговорници.

— Не, нищо — отвърна Хейзън. — Ще ти кажа някой друг път.

Какъв ден, боже, какъв ужасен ден, мислеше си Странд, докато двамата с Хейзън следваха другите към чакащата ги кола. Милиони хора по целия свят умират от глад и се избиват един друг, а ние сме седнали да се тревожим дали носът на едно момиче не трябва да е със сантиметър по-къс.

През следващите дни в жилището им настъпи хаос. Лесли започна веднага да събира багажа за преместването в Дънбъри и в апартамента настана бъркотия — навсякъде сандъци, кашони и талашит за предпазване на чиниите и картините, водеха се нескончаеми разговори между Лесли и Каролайн, която отказваше да излиза, докато цялото й лице е още в превръзки, за това какво да вземат и какво да изхвърлят. Обитаваха това жилище от двайсет и пет години и Странд се ужаси от огромното количество боклуци, които бяха натрупали. Лесли категорично му забрани да й помага, защото не искаше той да се преуморява, а и не можеше да намери нищо в бъркотията. Ню Йорк бе обхванат от гореща вълна, не се получи известие от Елинор, от Джими пък изобщо нямаше никаква полза, той се появяваше за малко от време на време и обсебваше телефона, когато си беше вкъщи, като много често дори не оставаше да спи, а нахлуваше рано сутринта само да се обръсне и облече за работа. Странд се дразнеше от противните навици на момчето, както тайно ги наричаше, но вслушвайки се в съвета на лекаря да не се вълнува, си мълчеше. Откри, че обикаля улиците на Ню Йорк, чете вестници, пие прекалено много кафета по кафенетата и се чувства самотен, объркан и безполезен. Обади се в кабинета на доктор Леърд да разбере колко ще струва операцията на Каролайн. Не успя да се свърже със самия лекар, но неговата сестра му отговори, и то така, сякаш и нея я прекъсваше насред операция, че въпросът бил вече уреден. Обади се в кантората на Хейзън да протестира, но му казаха, че мистър Хейзън бил извън града и нямали връзка с него.

Изгледа огромен брой филми, седнал сам в хладната тъмнина, за да избяга от горещината по улиците, но нито един не му хареса. Имаше едно предимство да си в Ню Йорк през август. То правеше перспективата да се измъкнеш от него приятна. Ако беше двайсетина години по-млад, каза си той, щеше да иде в покрайнините на града и да тръгне на стоп, накъдето му видят очите с първата кола, която го вземе.