Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Обезпокояващо високо — отговори й навъсено Странд, но Лесли се опита да я успокои.

Елинор седеше на ръба на един стол без тапицерия и изглеждаше по-млада и по-красива отвсякога, мислеше си Странд, спокойна, без никакви угризения.

— Всичко започна, разбира се, не това, а миналото лято — подхвана Елинор. — Видях го за първи път в Бриджхамптън у едни хора и още тогава реших, че трябва да имам този мъж.

Лесли погледна неспокойно Странд. Той знаеше, че по лицето му личи какво мисли за дъщеря си, която се изразяваше по такъв начин, независимо че бе омъжена.

— След една седмица той ми предложи да се оженим — продължи Елинор с тържествуваща нотка в гласа си. — Но ми каза, че рано или късно ще се махне от Ню Йорк и ще започне работа като журналист в някое малко градче, което може да бъде на хиляди километри от Ню Йорк, а според него от браковете, в които мъжът живеел на едно място, а жената на друго, нищо не излизало, тогава аз му отговорих: „Не, благодаря, приятелю“, и така… ние… просто продължихме да се виждаме. Той ме запозна със семейството си, повечето от близките му бяха много мили, но майка му направо угасна като ме видя. Родена е в Италия, а вие знаете, че италианците са католици, тя ходи на литургия всяка неделя и всеки празник, а когато може и през седмицата, и докато нямаше нищо против, скъпият й син да открадва по някой и друг уикенд с една протестантска съблазнителка, мисълта за брак би я изпратила на колене със свещ в ръка до най-близката статуя на Богородицата. Можете ли да си представите? В днешно време?

Да, помисли си Странд, мога да си го представя. В днешно време се леят реки от кръв заради вярата в един или друг бог. И кръвта на още неродени деца ще се лее по същите причини. В това отношение набожната майка на Джузепе Джанели бе по-съвременна от дъщеря му.

— Джузепе ме уверяваше, че женицата щяла да го преживее — разправяше Елинор, — и щом не трябваше да я виждам, нямах нищо против, така че продължихме да си караме по стария шеговит начин, докато… — тя замълча и после тонът й стана сериозен — докато той не отиде в Джорджия и онзи човек не му предложи да дойде веднага и да започне работа във вестника. Обади ми се от Джорджия — предполагам, че Ръсел ви е разказал тази част…

— Да, разказа ни — отвърна Странд.

— Съобщи ми, че приема работата — рече Елинор вече съвсем сериозно — и че ако искам изобщо пак да го видя, ще трябва да се омъжа за него pronto 75 75 Pronto — Веднага (ит.) — Б.пр. . — Тя въздъхна. — Беше седем вечерта, когато ми се обади от Джорджия. Казах му, че трябва да си помисля. Той ми даде срок до сутринта. Не мога да си изкривя душата, че спах добре през тази нощ. Мамо — извика тя, — не мога да живея без него. Ти какво щеше да направиш, ако татко ти беше дал такъв ултиматум и знаеше, че говори сериозно?

Лесли се наведе напред и докосна ръката на Странд.

— Щях да постъпя точно като теб, мила — отговори тя.

— И щеше да бъдеш страхотна глупачка — подметна Странд.

— Не, нямаше — рече нежно Лесли.

— Когато се обадих на Джузепе сутринта, казах му „да“ — продължи Елинор с такъв тих глас, че Странд едва я чу.

— А Лас Вегас? — попита сърдито Странд. — За какво беше това бързане?

— А ти какво би предпочел? — Елинор стана и закрачи из стаята. — Голяма сватба със свещеник, роднините да пеят „О, соле мио“, а майката да гледа кръвнишки цялото ни семейство ли? Откровено казано, нито аз, нито Джузепе искахме да оставим време, за да променим решението си. Какво значение има? В Лас Вегас поне стана бързо — моментални бракосъчетания, — а беше и забавно. Джузепе спечели двеста долара на двайсет и едно. С тях плати за халката и хотела. Мамо, татко, моля ви, не ми се сърдете. Щастлива съм и смятам така да бъде и занапред. По-добре ли щяхте да се чувствате, ако си бях останала в Ню Йорк, ако ходех от бар на бар за самотници и ми окачаха името на вратата като пети вицепрезидент на отдел „Надценки и оплаквания“ на една от сто и двайсетте най-големи компютърни компании в Америка?

— Престани да се горещиш — сряза я Лесли. После стана, прегърна Елинор и я целуна по челото. — Щом ти си щастлива, и ние сме щастливи.

Елинор погледна през рамото на майка си към Странд.

— Това и за теб ли важи, татко?

— Сигурно — отвърна уморено Странд. — Къде е сега мъжът ти?

— В Греъм, Джорджия — отговори Елинор. — Най-бързо растящото, най-великото старо градче в Слънчевия пояс на САЩ, срещи на Ротарианския клуб 76 76 Местна организация на международния клуб на бизнесмените „Ротари Интернешънъл“, основан през 1905 г. — Б.пр. всеки вторник.