Ъруин Шоу - Хляб по водите

Подхвана друга тема.

— Съжалявам, че развалих ваканцията на Елинор.

— Гърция няма да избяга до другата година — успокои го Лесли.

— Какво, помислила си е, че ще умра ли? — каза го със затворени очи. — Затова ли остана?

— Не зная какво си е помислила — отговори Лесли. — Просто заяви, че иска да остане. Сега е вече на работа. Не си взе допълнителната седмица. Струва ми се, че скоро ще чуем от нея важни новини.

— Като например?

— Например, че скоро ще се омъжи.

— Ти как се чувстваш?

— Както обикновено в такива случаи — и радостно, и тъжно. Много хубава двойка са…

— Това достатъчно ли е?

Лесли въздъхна.

— Сигурно ще разберем след двайсетина години.

— Ние бяхме наполовина хубава двойка — рече Странд.

Лесли се засмя.

— Обадих се на нашите да им съобщя за теб и те ти изпратиха много поздрави. Баща ми каза, че още първия път, когато те е видял, си е помислил, че не изглеждаш много здрав.

Странд се засмя едва-едва.

— Палм Спрингс не го е променил.

— Чудел се как всички в Ню Йорк не получават сърдечни удари. Според него трябва да се преместим в Палм Спрингс — действал чудотворно на сърцето.

— Предай му, че ще отида в Палм Спрингс, когато той се махне оттам.

— Виждам, че вече се оправяш — каза безгрижно Лесли.

— И без това не бях в Ню Йорк, когато се случи — рече Странд, — а на половината път за Португалия.

За известно време пак млъкнаха. Странд още стоеше със затворени очи.

— Ти помисли ли си, че ще умра?

— Нито за миг.

— Защо?

— Защото — отговори Лесли — нямаше да мога да го понеса.

Хърб Соломон дойде на терасата, където лежеше Странд. Странд беше сам. — Лесли бе някъде долу на плажа с Линда Робъртс. Лесли рисуваше, а Линда, както той предполагаше, говореше. Лесли имаше рожден ден предишната седмица и Хейзън я изненада, като й подари портативен сгъваем статив и много скъп комплект маслени бои и четки. Каролайн работеше в една ветеринарна клиника в града, а Джими просто беше отишъл там за няколко дни. Хейзън също бе В Ню Йорк. Соломон продължаваше да прилича на Джордж Уошингтън, дори с памучни панталони и плетена блуза. Носеше голяма дъска с нещо върху нея, увито в станиол.

— Добро утро — поздрави той. — Чух, че вече приемате гости.

— Колкото са повече, толкова по-весело е — отговори Странд. — Заповядайте, седнете.

Соломон остави дъската на една маса.

— Нели ви омеси хляб — додаде той и махна станиола. Хлябът бе огромен, имаше кафява коричка и ухаеше божествено. — Още е топъл — продължи Соломон. — Тя много държи на домашно приготвения хляб. С небелено жито, смляно ръчно с камък, ей такива неща. Казва, че хлябът трябва да се омесва с любов. Помисли си, че може да възбуди апетита ви.

— И е била съвършено права — рече Странд, без да знае какъв е протоколът за приемането на хляб от съпруга на предполагаемата любовница на неговия домакин. Работни ръчички, и в кухнята, и другаде. — Благодарете на жена си от мое име. — Пресегна се, отчупи си малко от хляба и го опита. Беше толкова божествен, колкото изглеждаше и миришеше. — Мммм! — възкликна той. — Вие не искате ли малко? — Хляб и сол, и съучастничество. Връзките на приятелството.

— Трябва да внимавам за килограмите си — отвърна Соломон и седна. И за други неща — също трябва да се внимава, помисли си Странд. Соломон се огледа с одобрение. — Вие сте щастлив човек, Алън — рече той:

— И още как.

— Нямам предвид, че се измъкнахте от морето. А това, че имате възможност да се възстановявате на такова място… знаете какво искам да кажа.

— Ръсел Хейзън душата си дава за приятелите — продължи Соломон. — А дори кръвта си. Много добре го познавам. От петнайсет години ми е адвокат. В музикалния бизнес съм нещо като титан — ала в истинския бизнес, с който се занимава фирмата на Ръсел, направо съм пигмей. Но той се тревожи за мен, като че ли съм Американската телефонно телеграфна система. На няколко пъти, ако не бяха неговите съвети, отдавна да съм пропаднал. Той не е щастлив човек… — Соломон се огледа предпазливо. — Предполагам, че сте чули някои от историите?

— Някои да — отвърна Странд, на когото не му се слушаха никакви истории.

— Не е щастлив човек, но затова пък е нещо изключително рядко — той е добър човек. Добър, но без късмет. Удивително, колко често тези неща вървят заедно. Аз гледам да поддържам разумно равновесие. — Соломон се изсмя с дълбокия си тътнещ бас. — Ръсел се бои, че няма да се грижите за себе си. — Изведнъж гласът на Соломон стана сериозен. — Много се е привързал към вас. Към цялото ви семейство, с основание, бих казал.