Ъруин Шоу - Хляб по водите

— До известна степен да — призна Лесли. — Такъв му е стилът. Той е затворен човек. Не може да показва чувствата си, а само да ги демонстрира. С пари, услуги… разни символи.

— Въпреки това кара ме да се чувствам особено. Като нещо в обявите за изгубени и намерени вещи: „Изгубен е учител на средна възраст, някъде в Антлантическия океан. Предлагаме възнаграждение, ако бъде върнат в приличен вид.“

— Никога не му показвай, че се чувстваш така. Щедростта е негово хоби, тя му помага да компенсира това, което изпитва към работата си. Онази вечер говорихме на тази тема и той сподели, че щедростта у един адвокат се смята за слабост. Ясно е, че не може да понася някой да го мисли за слаб човек.

— Той спомена, че сте обсъждали въпроса за училището — рече Странд, доволен, че паметта му се връща. — Каза, че си съгласна.

— Нещо повече дори. Целунах го за хрумването му.

— Не е необходимо да се стига до крайности — подхвърли сухо Странд.

— Това е най-доброто разрешение — добави Лесли. — За всички ни.

— Ти обичаш да живееш в Ню Йорк — каза той. — Как мислиш, че ще се чувстваш забутана в едно заспало градче, заобиколена от приблизително четиристотин пубертетчета?

— Няма да умра. Все едно, това не е от значение. Важното е ти да си жив и здрав. А Ню Йорк е само на няколко часа път. Ще се оправя.

— Може, когато онзи човек дойде да ме види…

— Мистър Бабкок.

— Да, мистър Бабкок. Може да реши, че не съм подходящ за тях.

— Не се безпокой. Аз говорих с него по телефона и той е възрадван, че ще отидеш да работиш при тях.

— Възрадван. Ама че дума.

Той въздъхна, погледна синята вода на басейна, безупречно чистите рогозки, белите дюни, блестящия океан.

— Знаеш ли, не можем да стоим тук до започването на учебната година. Едно е да дойдеш за уикенда и да останеш при непредвидени обстоятелства, друго е да…

— И за това няма да ти даде да се обадиш. Говорих с него или поне се опитах да го направя…

— И какво?

— Казах му, че ще те отведа обратно в града веднага щом може да ставаш.

— А той?

— Той ме попита дали искам да те убия — рече Лесли.

— Какви грижи започнах да създавам.

— Стига — сгълча го Лесли. — Естествено той преувеличава малко, но няма съмнение, че тук си безкрайно по-добре. Семейство Кетли, морският въздух. Вкъщи нямаме климатична инсталация, а в града е адски горещо. Ръсел каза, че най-малкото, което може да направи за човека, когото едва ли не е оставил да се удави пред очите му, е да те задържи тук.

— Той има странна ценностна система — забеляза Странд.

— Нямаше да е зле, ако имаше повече такива като него — отвърна Лесли. — Между другото, почти съм сигурна, че не е Линда Робъртс.

— Какво не е?

— Предполагаемата любовница.

— А, това ли?

Друг свят. Други хора.

— Защо не е?

— Хейзън само се грижи за нея — отговори Лесли. — И за парите й. Той е изпълнителят на завещанието на мъжа й, който й е оставил цяло състояние, но Ръсел сподели, че ако я зарежел сама да се оправя, досега нямало да има нито цент. Била готова да помогне на всеки, който й разкаже някоя нещастна история. Не можела да се отърве от разни паразити. На два пъти я предпазвал да не се омъжи за мъже, които се влюбвали в парите й. Грижи се за нея, защото мъжът й е бил негов много близък приятел, а тя имала добро сърце и била самотна. Затова говорела толкова много, когато й се удаде възможност. Още една проява на щедрост. В неговия стил: раздава времето си, обичта си, всичко.

— Такъв е наистина — съгласи се Странд. — Но защо това ще изключва?

— Видях го да се разхожда по плажа с Нели Соломон.

— Е, и какво?

— Един мъж и една жена вървят по особен начин, когато мислят, че никой не ги наблюдава.

— О, Лесли, ти пък.

— Той се е разхождал с мен по плажа — каза Лесли, — виждала съм го и с Линда Робъртс, и с Елинор. Уверявам те, че има разлика. Голяма разлика.

— Нали не клюкарстваш? — попита Странд, макар да знаеше, че Лесли никога не се занимава с клюки.

— Това е просто интуиция — отвърна Лесли. — Не го вземай за божествено откровение.

Но той беше сигурен, че е права. Изпита завист към Ръсел Хейзън и разочарование от Нели Соломон. Напречните течения около една маса на вечеря. Спомни си лекото ощипване на мисис Соломон под масата, когато мисис Робъртс направи забележката си за Франция.

— Блазе му. — Запита се дали Хърбърт Соломон е снизходителен човек. Не изглеждаше такъв. Странд нямаше нищо против никого. Сети се за неразпечатаното писмо от Джудит Куинлан и си спомни, че и той също не е невинен. Сексуалната революция с нейните лекомислени чифтосвания беше за младите. Неговото верую бе по-строго. Затвори очи, усещайки топлината на слънцето върху клепачите си, и известно време и двамата мълчаха.