Ъруин Шоу - Хляб по водите

Хората говореха с него — Лесли, лекарите, Елинор, Джими, Каролайн, Хейзън, мистър и мисис Кетли. Миг след като му кажеха нещо, той вече не си спомняше какво е то. Усмихваше се мило на всички с убеждението, че усмивката му вдъхва увереност. Не му се четеше, не го интересуваше нито какво става в страната, нито проблемите на другите, нито какво е времето. Някой подхвърли, не си спомняше кой, че това било най-хубавото лято от години, макар че в голямата разкошна стая климатът беше винаги един и същ.

Директорът на гимназията дойде да го види и му каза да не се безпокои за катедрата.

— Знам, че ще се оправите — рече той. — Почивайте си спокойно и когато сте готов да се върнете, само ми се обадете по телефона. Мястото ви ще бъде свободно.

Нямаше настроение за телефони и не се тревожеше за катедрата.

В стаята му винаги имаше цветя през деня, но той никога не бе знаел имената им, а и не се интересуваше.

В спалнята му бе сложена кушетка за Лесли и той не попита защо, след като толкова години бяха спали заедно, сега тя прекарваше нощите на отделно легло.

Спеше повече от всякога през живота си.

Една вечер, когато започна да се чувства по-добре, каза на Лесли, че всеки човек трябва да прекара поне един сърдечен удар.

Тя се засмя. Беше отслабнала и по лицето й се бяха появили бръчки, които не беше виждал досега.

Хърбърт Соломон му изпрати един касетофон с избрани записи на Бетховен, Брамс, Сезар Франк 62 62 Сезар Огюст Франк (1822–1890) — френски композитор и органист от белгийски произход. — Б.пр. и песни на Джоун Бейз, Боб Дилан и някой си Коен 63 63 Ленард Коен (1934) — канадски поет, романист и певец. — Б.пр. . Странд не поиска да му пуснат касетофона.

Линда Робъртс му изпрати обемиста книга за Южна Франция, с красиви снимки. Той дори не я отвори.

Каролайн смяташе, че е изкарала добре изпитите си. Той полагаше други изпити и не я попита какви предмети е държала. Но се поинтересува за човека от Тръскот.

— Изглежда, мина добре — отвърна Каролайн без ентусиазъм. — Два пъти ми засече времето и каза, че според него ще ме приемат. Щял да говори с мистър Хейзън. — Тя вдигна рамене. — Няма значение. — Забеляза, че лицето й също е отслабнало и сякаш често плачеше. Искаше му се да я утеши, но му костваше прекалено голямо усилие. Предаде му много поздрави от Алегзандър и мисис Къртис и кутия с курабийки от мисис Къртис, направени лично от нея. Той ги даде на Каролайн да ги изяде.

Джузепе Джанели му изпрати увеличена снимка на Елинор, застанала с развята дънкова рокля на една дюна, засмяла се срещу небето, а около босите й крака стръкове остра трева. С нея имаше бележка, която Лесли му прочете:

Нещо хубаво за гледане в мрачните моменти. И тоник за всички сърца.

Беше се подписал:

— Той е чудесен младеж — рече Лесли, постави снимката на бюрото, където Странд можеше да я вижда от леглото. — Няколко пъти си говорихме надълго и нашироко с него. Луд е по Елинор.

От време на време Странд поглеждаше небрежно към снимката. Чудеше се какво ли е казал Джузепе Джанели на дъщеря му, за да я накара да се засмее така срещу небето.

Понякога късно през нощта чуваше как Лесли свири тихо на пианото долу. Не знаеше дали свири за себе си или имаше някой друг, който я слушаше. Мислеше да я пита, но когато тя идваше да си легне, той забравяше.

От време на време Хейзън се качваше в стаята и го гледаше сериозно.

— Не бива да забравям — рече Странд на Хейзън — да ходя на гости само на хора, които включват в списъка на поканените добри плувци. Не бива също да забравям да благодаря на Конрой и Линда. Постъпката им минава границите на чувството за дълг, не смятате ли?

Хейзън не му отговори на въпроса. Вместо това каза:

— Аз вече им благодарих от ваше име. Дадох на Конрой хиляда долара — парите са всичко за него, той пести като луд, и малка златна гривна на Линда. Дрънкулка.

— Сега — рече Странд, чувствайки се неудобно от тази информация, — сега знам колко струва животът ми. Хиляда долара и една дрънкулка.

Хейзън го изгледа любопитно.

— Всяко нещо си има своята цена — отсече той, — която невинаги съответства на стойността му. Бих ви посъветвал да не се притеснявате за пари. Което води до друг един въпрос. Достатъчно добре ли се чувствате, за да говорим?

— Съвсем — отвърна Странд.

— Знаете ли, че след първите десет дни лекарите казаха, че ще се оправите и ще можете да водите нормален, макар и по-спокоен живот? — попита Хейзън.