Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Не — отвърна Странд. — Той не е ласкател. Аз също винаги съм ти казвал, че харесвам картините ти.

— Не е същото. Ти си ми мъж, какво друго би могъл да кажеш, горкият? Добре ли изглеждам тази вечер? — Тонът й беше загрижен.

— Жената от дясната ми страна обяви, че си потресаваща.

— Как така потресаваща? Потресаващо хубава или потресаващо грозна?

— Потресаващо хубава.

— Какви приятни хора — рече Лесли. — И Джими, и Каролайн се държат така добре.

— Учудваш ли се?

Лесли го стисна за лакътя.

— Не — отвърна тя. — Наситих се на луната. Стана ми малко хладно. Хайде да се прибираме.

Другите ги последваха и Хейзън помоли Джими да им посвири. Джими погледна колебливо родителите си. Странд дума не обели, но Лесли каза категорично:

— Разбира се, Джими. — И Джими се качи да вземе китарата си.

Каролайн направи физиономия, но Лесли я видя и прошепна:

— Никакви такива, госпожице.

Странд не каза на Лесли за Хърбърт Соломон и за неговото положение в музикалния свят. Само щеше да се притесни, ако знаеше, че в известен смисъл Джими е на изпит. Джими изобщо не изглеждаше притеснен, когато изсвири няколко акорда за загряване, а после, като си акомпанираше сам, запя с почти разговорен, недраматичен тон разни песни, които Странд беше чувал по радиото. В ушите на Странд поне Джими не пееше нито по-зле, нито по-добре от изпълнителите, чиито плочи, както му разправяха, бяха във всички топ листи. Соломон слушаше с явен интерес и започна да предлага на Джими кои песни да изпълни. Странд забеляза, че всеки път Соломон избираше песен, различна по стил от предишната, така че Джими имаше възможност да покаже своята многостранност и диапазон, както и доколко познава най-популярните песни от последните пет-шест години.

— Много хубаво — каза Соломон, когато Джими завърши с един финален заглъхващ акорд, мисис Соломон изръкопляска, а мисис Робъртс извика: „Браво! Браво“ Лесли се усмихваше, явно доволна, и дори Каролайн изглеждаше впечатлена.

— Много ти благодаря, Джими — рече Хейзън. — Следващия път ще поканя по-голяма публика.

Скоро след това гостито се разтури и Джими, хванал китарата си, отведе с комбито момичето на Колдуелови в бара в Бриджхамптън, а Каролайн отиде да си легне, като преди това се уговори да изиграе няколко единични игри рано сутринта с младежа, който седеше до нея на вечерята.

Когато Соломонови се приготвиха да си вървят с доктор Колдуел и жена му, мистър Соломон каза на Странд:

— Момчето се отнася сериозно към свиренето си, нали?

— Изглежда да — отвърна Странд.

Соломон кимна.

— Ръсел знае служебния ми телефон. Ако Джими се интересува, кажете му да ми се обади някой път през седмицата.

— Много сте любезен — рече Странд.

Соломон сви рамене.

— Може и нищо да не излезе. Хиляди хлапета имат китари и добър слух. Все пак нека се обади.

Странд тактично се качи с Лесли и остави мисис Робъртс, която каза, че иска да си пийне нещо преди лягане сама с Хейзън във всекидневната.

— Защо мистър Соломон спомена за обаждане по телефона? — попита Лесли, когато Странд затвори вратата на спалнята зад тях.

— Той е в музикалния бизнес — поясни Странд и повтори всичко, което мисис Соломон му беше разказала за мъжа си.

— Не е ли мило от страна на Ръсел, че го е поканил тази вечер да чуе Джими? — попита Лесли.

— Много.

— Смяташ ли, че той и мисис Робъртс са?… — Тя не довърши изречението и Странд се засмя. — Знаеш какво имам предвид — добави Лесли.

— Да.

— Е?

— Бих казал, че не — отвърна Странд. — Мисля, че не би оставила приказките, за да бъде нечия любовница.

Лесли се засмя.

— Искаш да кажеш, че не е по вкуса ти.

— Да. Но познавам една жена, която е.

— Хубавата мисис Соломон. Вие двамата, изглежда, чудесно си допаднахте.

— Да, наистина — отвърна Странд. — Но аз нямах предвид нея.

— Верничкият ми — каза Лесли и го целуна. — Лягам само след една секунда.

Събуди се от нечии стенания. Лесли спеше в прегръдките му. В стаята бе тъмно и отначало, в просъница, стенанията се сляха с равномерния грохот на морето. Той издърпа внимателно ръката си изпод главата на Лесли и стана от леглото. Стенанията идваха от съседната стая, в която спеше Каролайн. Облече си един халат и излезе в коридора, където светеше лампа. Бос, се приближи тихо до вратата на Каролайн. Сега стенанията се чуваха по-ясно. Стаите на Хейзън и мисис Робъртс се намираха в другото крило на къщата и Странд се благодари, че каквото и да тревожеше Каролайн, нямаше да безпокои тях. Отвори вратата й. На светлината от коридора видя, че тя се мята конвулсивно в леглото и закрива с ръце лицето си, сякаш да се предпази от някакъв нападател. Той отиде бързо до леглото и я прегърна.