Ъруин Шоу - Хляб по водите

Странд реши, че е много хубава жена. Ако Хейзън трябваше да си има любовница, Нели Соломон би била сто пъти по-подходяща от Линда Робъртс.

— В действителност — продължи мисис Соломон — тук много ми допада. Плажът е фантастичен, Ръсел ми дава да играя на корта му, когато поискам — утре ще играя с дъщеря ви, чух, че била страшна, пък и не е никак далече от Ню Йорк, така че Хърб може да прескача до службата си, когато се наложи.

— Какво работи?

— Ръсел не ви ли е казал?

— Не, той само спомена, че е поканил някои симпатични хора на вечеря.

— Пред нас настояваше да дойдем, за да се запознаем с вас. Отказахме друг ангажимент, за да го осъществим.

— Радвам се, че сте го направили.

— Много сте любезен. И Ръсел каза същото. — Тя пак се усмихна. Моят Хърбърт наема оркестри, урежда концерти — рок, кънтри, джаз, спиричуъли, разни блудкажи, какво ли не. Трябва да видите какви хора минават през нашата къща.

— Представям си — рече Странд и поклати глава. Милият Хейзън, за всекиго по нещо. Значи беше накарал Джими да донесе китарата си с цел. Може би му се е сторило, че някой от тях изглежда болен, анемичен или в първия стадий на някакво страшно заболяване, и затова е поканил доктор Колдуел да му направи тайна диагноза.

— Така се запознах с Хърбърт — продължи мисис Соломон. — Мислех се за певица.

— И какво излезе?

Тя вдигна рамене.

— Той ме извади от това заблуждение. Не можеш да измамиш стария Хърб, когато става дума за талант. — „Горкото момиче — каза ми, като ме чу, — ще трябва да се оженя за теб.“ — Тя се засмя и погледна нежно мъжа си. После се зае сериозно с яденето си. — Много обичам Ръсел да ме кани на своите угощения тук. Толкова са… нетипични за Истхамптън. Той колекционира особняци… като мен и Хърб…

— И нас — добави Странд.

Мисис Соломон му отправи малко детска, заговорническа усмивка.

— Нямах намерение да кажа това.

На Странд му хареса хубавата откровена млада жена с нейната закръглена привлекателна фигура, която, ако все така продължаваше да се храни както тази вечер, след години нямаше да бъде толкова привлекателна.

— Ръсел е много внимателен домакин — каза Странд.

— Прекрасен — което прозвуча „пррекррасен“. — Ходили ли сте някога у тях в Ню Йорк?

— Не.

— Тук е като къмпинг в сравнение с там. Странно е, такива угощения прави, а той самият почти нищо не хапва… забелязали ли сте?

— Да.

— Хърб казва, че ако притежава избата на Ръсел, няма да бъде трезвен нито един ден до края на живота си.

— Всичко наред ли е при теб, Нели? — провикна се Хейзън към мисис Соломон.

— Чудесно — отвърна мисис Соломон. — Тъкмо те хвалехме.

— Продължавайте — каза Хейзън и вдигна чашата си към нея, после се обърна и заговори с Лесли.

— Този зелен фасул доста си го бива, нали? — рече мисис Соломон, като дъвчеше внимателно, но решително една хапка.

— Flageolets 56 56 Flageolets — Вид зелен фасул (фр.) — Б.пр. , така се нарича — обади се мисис Робъртс през Странд. Явно не бе изпаднала в обещаното вцепенение. — По традиция — добави мисис Робъртс — във Франция винаги го сервират с gigot 57 57 Gigot — печен или задушен овнешки бут, жиго (фр.) — Б.пр. .

— Благодаря ти, Линда — рече мисис Соломон. В Алабама ние по традиция сервираме сладки картофи с жигото. — Тя ощипа лекичко Странд по крака под масата.

Странд се помъчи да се усмихне по-сдържано.

След вечеря Странд изпуши втората си пура. Забеляза, че Джими не си взе, когато мистър Кетли поднесе кутията. Всички излязоха на терасата да погледат луната над океана. Лесли стоеше до Странд и той я прегърна през кръста.

— Добре ли се забавляваш? — попита той.

— Великолепно — отвърна тя. — Дали обаче моето готвене ще те задоволява занапред?

— В понеделник ще пусна обява в „Таймс“, че търся готвач, cordon bleu 58 58 Cordon bleu — прекрасен готвач (фр.). — Б.пр. .

Лесли се засмя.

— Ръсел е прекрасен човек. Изглежда, от всичко разбира: от политика, изкуство, финанси, от какво ли не. Кара ме да се чувствам, като че ли образованието ми е било печално занемарено. И навсякъде е ходил.

— Като нас. В Музея на модерното изкуство, в Чайнатаун 59 59 Китайският квартал в Ню Йорк. — Б.пр. , в Бронкс 60 60 Един от петте района на Ню Йорк. — Б.пр. …

— О, моля ти се, Алън — прекъсна го спокойно Лесли. — Аз не се оплаквам. Но сериозно смятам, че трябва да попътуваме малко. Можем да пестим от други неща…

— От кои?

— Ами… от други — отговори неопределено Лесли. — Ръсел каза, че трябва да се занимавам повече с рисуване. Направо не е за вярване, бил е у нас само два пъти, първия път дори не може да се смята, а си спомня най-подробно и двете ми картини във всекидневната. Били смели и оригинални. Представяш ли си? Моите нещастни цапаници. Аз му признах, че рисувам само когато се чувствам самотна, и той ми отговори, че трябва да се постарая да бъда повече време самотна. Мислиш ли, че го е направил само от учтивост, за да ме поласкае?