Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Приготви и за мен едно, Ръсел — извика тя от вратата.

Гласът й беше висок и силен и тя се усмихна мило на Странд, когато влезе в стаята. Беше облечена с пола и пуловер и носеше ниски обувки. Четирийсетгодишна, кокалеста, не е моят тип, помисли си машинално Странд.

— А, Линда — обади се Хейзън откъм бюфета. — Боях се, че ще закъснееш.

— Движението беше кошмарно — рече жената, като натърти на „р“-то, за да подчертае колко кошмарно е било. — Петък вечер. Маршът на лемингите 53 53 Малък арктически бозайник от семейството на къртиците, забележителен с периодичните миграции на юг на рояци веднъж на десет години. — Б.пр. към морето. Здравейте. — Тя протегна ръка на Странд. — Казвам се Линда Робъртс. Ръсел не може да върши две неща едновременно, като например да смесва напитка и да представя гостите си.

— Добър вечер — отвърна Странд. — Аз съм Алън Странд.

Ръката й беше изненадващо мазолеста. Предположи, че играе голф. Имаше големи сиви очи, старателно гримирани, и силно начервени устни, които иначе биха изглеждали тънки. Приближи се до Хейзън и го целуна по бузата, оставяйки малко червено, петно.

— За мен както винаги — каза тя.

Хейзън вече бе започнал да й приготвя мартини. Жената го наблюдаваше с одобрение.

— Мартинито дава смисъл на всичко, нали? — додаде тя и се усмихна на Странд.

— Така казват — отговори Странд.

— Ръсел, трябва ли да се преобличам за вечеря, или мога да седна на масата с парцалите, с които пътувах?

— Ще дойдат само няколко приятели — отвърна Хейзън и се приближи към нея с мартинито й.

— Блаженство — промълви тя, като пое чашата си и отпи от нея. — Благославям те, скъпи Ръсел. Все пак ще си среша косата.

Отпусна се на един стол, като люлееше запотената от леда винена чаша.

— Линда ще прекара с нас уикенда, Алън — каза Хейзън и отиде да си вземе питието.

— Аз съм добавката от последната минута — обясни Линда Робъртс на Странд. — Мислех, че няма да успея да се измъкна. Току-що се върнах от Франция и разбрах, че в галерията има някаква бъркотия. Получила се е корабна пратка от картини от френския ни клон и десетина от тях изглеждат, като че ли са прекосили океана с кану. Мечтая си за това мартини още от Триборо Бридж 54 54 Един от мостовете над пролива Ист Ривър, свързващ, Лонг Айланд с Манхатън. — Б.пр. .

Но Странд забеляза, че чашата й бе само наполовина изпита, когато тя стана и отиде да се среши. Линда се спря на вратата и се намръщи. — Боже господи — възкликна, — какъв е тоя погребален вой?

Хейзън се засмя.

— Това е синът на Алън, Джими. Той е китарист.

— Олеле, боже! — Мисис Робъртс вдигна ръка към устата си с престорен ужас. — Трябва да ме извините, мистър Странд. Нямам абсолютно никакъв слух. Още в най-крехка възраст бях изложена на Вагнер и след това не можах да се оправя.

— Няма нищо — отвърна Странд развеселен. — Вкъщи му даваме да се упражнява само при затворени врати. Боя се, че всяко поколение има различна представа за музиката. Аз самият обичам единствено Брамс.

— Приятелят ти ми харесва, Ръсел — рече мисис Робъртс и излезе енергично от стаята с мартинито в ръка.

Няколко секунди в стаята дареше тишина, докато Хейзън разбъркваше леда в чашата си с пръст, а Странд се чудеше дали това е въпросната му любовница. На пръв поглед жената му харесваше, но за любовница не би си я избрал. Ако някой го беше видял как отива в апартамента на Джудит Куинлан и после излиза оттам с разрошена коса и замаян вид, дали Джудит щеше да минава за негова любовница? На човек лесно му излиза име.

— Тя идва тук на гости от време на време — каза Хейзън, като че ли му дължеше някакво обяснение. — Винаги внезапно. Къщата е толкова голяма… — Той не довърши. — Тя е вдовицата на един от най-добрите ми приятели. На четирийсет и седем години си отиде, както… — Хейзън щракна с пръсти. — Както играеше голф. От сърце.

— Тя, изглежда, се държи — забеляза Странд и Хейзън му хвърли странен изпитателен поглед.

— Разумно гледа да не остава без работа… Собственичка е на половин картинна галерия и много добре се справя с работата. Свързана е с една галерия във Франция и това й позволява да ходи в Европа по няколко пъти в годината. Понякога говори глупости, но трябва да ви уверя, че никак не е глупава — добави хладно Хейзън. — И се е отдала предимно на благотворителна дейност.

— Надявам се, когато умра, и моята вдовица да може да се отдаде предимно на благотворителна дейност.