Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Будните младежи не обичат постепенното изкачване — забеляза Хейзън. — Те искат да се издигат със скокове. Сигурни са, че могат да управляват компанията десет пъти по-добре от някакъв си там старомоден дъртак, който би трябвало да работи прав на някое високо бюро и да пише с перо. Предполагам, че и в моята кантора има немалко амбициозни млади хора, които говорят същото и за мен.

— Трябва доста дълго да сте пили това питие — рече Странд.

— Всъщност изпихме по две. Младежът, който беше с нея, мистър Джанели, май бе изпил още няколко. Откровено казано, малко си беше сръбнал, като че ли бе влизал не в един и два бара следобед. По време на разговора доста се разпали. Разправяше на Елинор, че непрекъснато повтаряла колко й било писнало да я командват разни идиоти, но когато й предлагал да се махне и сама да си стане господар, тя го гледала, като че е откачил.

— А уточни ли какво й предлага? — попита внимателно Странд.

— Доколкото разбрах, намекът беше за женитба — отвърна Хейзън. Той погледна изпитателно Странд.

Странд успя да запази лицето си безизразно.

— Забелязах, че се… ъъъ… че държат един на ДРУГ.

— Мистър Джанели ми хареса тогава — продължи Хейзън. — Изглежда, съзнава, че не го бива да работи при баща си — той е средният син от петимата братя в бизнеса на баща му и съвсем обяснимо е, че се чувства притеснен. Попита ме доста високо дали според мен би било лудост, ако започнат двамата да издават малък вестник някъде като издатели и редактори.

— И вие какво му казахте? — попита Странд, като си мислеше, че Хейзън сигурно излъчва някаква мъдрост и сила, или има някакво скрито качество, което привлича младите и ги кара веднага да разкриват душите си пред него. — А попитахте ли го откъде смята да вземе пари за своя благороден замисъл?

— Спомена, че братята му били съгласни да дадат по нещо, за да му помогнат, ако намери подходящо място. Явно, че няма да им е много неприятно, ако ги напусне. Петима братя в един и същи бизнес. Освен това има още две сестри и двама зетьове. Италианско семейство. — Той се усмихна снизходително на средиземноморската плодовитост. — Знам нещо за бащата. Един мой клиент работи с него. Твърдоглав, но честен, описа го клиентът ми. И доста преуспяващ. Тази група хора показаха забележителен напредък през последните години. Освен, разбира се, в Италия. — Той се усмихна тъжно на своята духовитост. — Доколкото разбрах, бащата, и то с основание, не е особено въодушевен от тази инициатива.

— Вие казахте ли им нещо? — попита Странд почти с укор.

— Казах, че човек трябва да рискува, докато е млад, и че трябва да тръгвам, за да се преоблека за вечеря. — Той замълча. — Вие с жена ви как бихте го приели?

— Ние гледаме да не се бъркаме — бързо отговори Странд.

— Не мога да ви се начудя как оставяте децата си сами да се оправят. — В тона на Хейзън нямаше нито одобрение, нито укор. — В нашия дом беше друго. Съвсем точно ни се казваше какво трябва да правим. Брат ми се опълчи, разбира се. Дори не дойде от Калифорния за погребението на баща ми. Почти не поддържаме връзка. Доколкото знам, е щастлив. Може да е само слух. — Той се усмихна иронично.

Отгоре се чу китарата на Джими, случайни акорди, някои мрачни и тъжни, други внезапно весели, сякаш Джими разговаряше със самия себе си чрез инструмента — част от него меланхолична, другата — закачлива и насмешлива.

— Ако шумът ви пречи — обади се Странд, — ще се кача и ще го помоля да спре.

— А, не — отвърна Хейзън. — Обичам да чувам музика вкъщи. Аз му казах, че бих искал да го чуя как свири.

— И той така ни обясни. Но си помислих, че може би го правите от учтивост.

— Не съм чак толкова учтив.

Двамата мъже се заслушаха — Джими започна да свири някаква песен, която Странд никога не беше чувал преди. Той пееше, но Странд не можеше да различи думите. Това не беше вече разговор, а жален нежен солов шепот с внезапни резки възклицания.

— Майка ми, както, струва ми се, ви споменах, ми свиреше на пианото — обади се Хейзън. — Докато беше още млада. После престана. След няколко години почина. Отиде си сред тишина.

Отиде си сред тишина, помисли си Странд. Какъв странен начин да опишеш смъртта на майка си.

— Аз май ще се почерпя с още едно питие — каза Хейзън и стана от креслото си. — Да донеса ли и на вас?

— Засега не, благодаря.

Хейзън стоеше до бюфета и си приготвяше питието, когато на вратата се чу шум и в стаята влезе висока жена с кърпа, увита около главата като тюрбан.