Ъруин Шоу - Хляб по водите

В съседната ложа седеше едно момче с баща си, нахлупило шапка на „Янките“. Беше си сложило филдърска ръкавица за подобни случайни „лоши“ удари и то скочи да хване топката, която Хейзън посрещна, но после седна смутено на мястото си. Хейзън се наведе и даде топката на момчето.

— Заповядай, момченце. За теб е. — И се усмихна, когато момчето зяпна съкровището в ръката си с почуда и недоверие.

— Вие го направихте щастлив за цяла седмица, сър — рече бащата на момчето.

— Дано има още много такива седмици — отвърна Хейзън и дръпна леко козирката на момчешката шапка.

Като го наблюдаваше, Странд си спомни приятелското му непринудено отношение към внука на семейство Кетли, докато изпълняваше ролята на кетчър. Той се отнасяше внимателно и нежно към децата и Странд се почуди как е могъл да сбърка до такава степен със собствения си син и с дъщерите си.

През целия следобед Хейзън проявяваше една весела и по младежки привлекателна страна от характера си, за която Странд поради обичайното му спокойно и уравновесено държане и начин на говорене не беше подготвен и за първи път изпита топло чувство към него, превъзмогнал предпазливата си сдържаност, с която до този момент се бе отнасял към адвоката. След днешния ден, помисли си Странд, ще ми бъде по-леко да се чувствам негов приятел.

Когато излязоха от стадиона, Конрой ги чакаше с колата пред вратите и един благоразположен полицай докосна козирката на шапката си при приближаването на Хейзън и Странд, без да обръща внимание на факта, че колата е спряла на забранено място. Като се качваше в нея, Странд почувства известно високомерно превъзходство над хилядите други зрители, които останах да се блъскат към входа на метрото, със съзнанието, че е недостойно от негова страна.

— Чудесен следобед — въздъхна доволно Хейзън и се отпусна до Странд на задната седалка на мерцедеса. — Скоро трябва пак да го повторим. Знаете ли, ако „Янките“ бяха загубили, сега щяхме да сме оклюмали и раздразнителни, щеше да ми е тежко от трите кренвирша и щях да се оплаквам от киселини в стомаха. Но те спечелиха и сега с нетърпение очаквам един голям бифтек за вечеря. — Той се засмя. — Представяте ли си храносмилането на човек на моята възраст да зависи от „Янките“. Но нали все пак трябва да сме привърженици на нещо, а в днешно време има дяволски малко неща, на които, да се радваш. — После извади кожена манерка със сребърна капачка от джоба на палтото си, което бе оставил в колата, когато отидоха на стадиона. В капачката имаше още една малка чашка, която той даде на Странд и наля и на двамата. — Бърбън 51 51 Уиски, произведено от смес от царевица, малц и ръж, за разлика от обикновеното ръжено уиски, и отлежало не по-малко от две години. — Б.пр. — отбеляза той. — По-американско е. Да пием за Джаксън.

И двамата пиха. Странд почувства, че това бе подходящ завършек на следобеда.

Когато колата спря пред блока на Странд, Хейзън рече:

— Не съм сигурен дали ще се освободя за другата събота и неделя, но ако успея, ще можете ли да дойдете с мен в Лонг Айланд?

— Ще видя какви са плановете на Лесли — отвърна Странд.

Като слизаше от колата, Хейзън добави:

— Ще ви се обадя в сряда и тогава ще се разберем.

Но изминаха цели три седмици, преди отново да отидат в Истхамптън. Хейзън се обади и каза на Странд, че трябва да пътува извън града до Вашингтон, Лос Анжелис, Далас, Тълса и Чикаго, но ако те искат да отидат до морето през уикенда, семейство Кетли ще бъдат предупредени и Конрой ще ги закара дотам. Странд отклони поканата, без да се посъветва с Лесли. В края на срока му се струпвала много работа, обясни той на Хейзън, и по-добре било да си остане в града.

— Хубаво — съгласи се Хейзън, — тогава, като се върна. Твърдо, нали?

— Твърдо — обеща Странд.

— Още нещо — додаде Хейзън. — Свързах се с помощник областния прокурор, ще разрешат на момчето да пледира за вина, дано му намалят присъдата, така че кажете на Каролайн да не се безпокои. Няма да се явява в съда.

— Много мило от ваша страна — рече Странд с облекчение.

— Сигурно ще пуснат момчето условно и още на другия ден то ще започне да краде велосипеди. Няма как, трябва да си плащаме за удоволствието, че живеем във Фън Сити 52 52 Прозвище на Ню Йорк. Fun — забавление, развлечение (англ.) — Б.пр. .

— Ромеро обади ли ви се? — попита Странд. След последния им разговор Ромеро го отбягваше и не посещаваше часовете му. Джудит също го отбягваше. Странд не можеше да определи дали се радва, или съжалява, че вече не пиеха в спретнатата й самотна женска квартира, в която светлината струеше през големия северен мансарден прозорец.