Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Каква прекрасна вечер. Боя се обаче — обърна се той към Каролайн, — че няма да можеш да ядеш така, като отидеш в Аризона.

— Ако изобщо отида в Аризона.

— Ако този, който държи хронометъра, е честен, абсолютно сигурен съм, че ще идеш — отсече Хейзън, което прозвуча като съдебно решение. — Няма да ти се наложи да се откажеш от тениса. Ще имаш време и за двете неща. Макар да мисля, че вече едва ли искаш да играеш в парка.

— Никога повече — каза Каролайн.

— В такъв случай ще трябва да уредим нещо друго, нали? — рече той, докато пиеше кафето си на малки глътки. — Аз съм член на градския и на извънградския тенис клуб на Източна петдесет и осма улица: Искаш ли да изиграем заедно няколко дубъла в събота сутринта?

— Би било чудесно — отвърна Каролайн.

— Ще те представя на хората — продължи Хейзън. — Има доста играчки, достойни за теб, и като моя гостенка ще можеш да отскачаш там, когато поискаш.

— Няма ли да ходите на Острова този уикенд? — попита Странд. На него не му беше приятно, че все повече бе задължен на Хейзън.

— Този уикенд не. Имам ангажимент в града в събота сутринта.

— Боя се, че прекалено много работите, мистър Хейзън — обади се Лесли.

— Наричайте ме Ръсел, моля ви — предложи Хейзън. — Мисля, че вече е време да минем на малки имена. Лесли, може ли?

— Разбира се.

— Благодаря. Работата… — той се замисли за момент — това е моето удоволствие. Не знам какво щях да правя, ако не работех. Ще ми се да умра, преди да се пенсионирам. — Той се засмя, за да смекчи думите си. — Както и да е, аз съм най-старият член на фирмата, така че не могат да ме накарат да се оттегля, независимо колко ще оглупея. Е — каза Хейзън и стана, — трябва да вървя. Имам да прочета някои скучни неща преди лягане. Благодаря ви за толкова приятната вечер. Лека нощ, Каролайн. — Той се поколеба, после добави: — Лека нощ, Алън.

— Ще ви изпратя до вратата… — рече Странд и се изкашля — Ръсел.

На вратата, откъдето се чуваше лекото потракване на чиниите от кухнята, в която Лесли и Каролайн разтребваха, Странд додаде:

— Между другото, онова момче, Ромеро, дойде в кабинета ми онзи ден. Каза, че предложението го интересува. Посъветвах го да ви напише писмо, за да ви спестя срещата с него колкото може по-дълго време.

Хейзън се засмя.

— Толкова ли е лош?

— Много.

— Ще потърся писмото. — Хейзън погледна сериозно домакина, си. — Нали не съжалявате за това, имам предвид решението за Каролайн?

— Още не — отвърна Странд.

— Няма и да съжалявате — каза Хейзън. — Гарантирам ви. Знаете ли, „Янките“ ще играят с „Бостън“ тази събота. Ако времето е хубаво, ще можете ли да се измъкнете?

— Сигурен съм, че да.

— Добре. Ще ви се обадя в събота сутринта, след като представя Каролайн в клуба.

Двамата мъже си стиснаха ръцете и Хейзън излезе.

По-късно, когато си легнаха, Лесли му каза:

— Тази вечер вкъщи си имаме едно много щастливо момиченце.

— Да.

Но ти не си особено щастлив, нали?

— Ще ми мине — отвърна Странд. После горчиво добави: — Защо, по дяволите, толкова много иска да отиде колкото се може по-далече от нас?

Носеше се в някаква бяла мъгла. Размърда се. Към него бяха прикачени разни тръбички. В далечината се чуваха непознати гласове. Сънят, безсъзнанието му бяха безкрайно скъпи.

Събота беше много успешен ден. Времето се случи топло и слънчево. „Янките“ спечелиха и менажерът и главният треньор на отбора дойдоха в ложата на собственика на стадиона, където седяха с Хейзън, за да се ръкуват с него. Това накара Странд да се усмихне и да каже:

— Хайде, хайде, Ръсел, че вас всички ви познават. Защо ми разправяте, че рядко идвате да гледате?

— Ами, Алън — отвърна Хейзън, — трябва да си призная, че когато мога и времето е хубаво, аз се измъквам от кантората. Никога не съм бягал от училище като малък и затова сега понякога се опитвам да си го наваксам. — Облечен спортно в ярко карирано сако, с груба вълнена шапка, нахлупена над очите, за да го пази от силното слънце, той педантично вписваше в картата си за отбелязване на резултатите всички попадения, турове, грешки, изгаряния и замени. Изяде три кренвирша по време на играта и изпи две бири с думите:

— Цяла седмица няма да се претеглям.

Когато Джаксън реализира тур, той стана и зарева с останалата тълпа, а когато шортстопът 50 50 В бейзбола играчът, който стои между втория и третия ъгъл (англ.) — Б.пр. на „Янките“ направи грешка, изпъшка шумно. Към ложата им се устреми параболично „лоша“ топка, той я хвана с една ръка, после стана и докосна шапката си с престорена сериозност, докато тълпата го аплодираше.