Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Хейзън се обади — рече Странд. — В полицията предполагат, че са открили едно от момчетата. Искат Хейзън и Каролайн да отидат там утре сутринта, за да го идентифицират.

— Ти какво му каза? — Лесли продължаваше да гледа през прозореца.

— Че ще попитам Каролайн и ще му се обадя. Не ми се ще Каролайн да се забърква в подобно нещо.

Лесли кимна.

— И на мен също. Въпреки че тя вероятно би искала да помогне на полицията.

— Лесли, скъпа, моля те, седни — започна нежно Странд — Имам да ти разправям някои неща, за които не ми се говореше снощи.

Тя се отдалечи бавно от прозореца и седна срещу него.

— След като Каролайн свърши да играе тенис с Хейзън — започна Странд — и ние тръгнахме с него към къщата…

После й разказа всичко: предложението на Хейзън и доводите му да изпратят Каролайн да учи другаде, възможността за спортна стипендия и доколкото можа да си спомни, разговора с Елинор.

Лесли го изслуша мълчаливо, с безизразно лице, скръстила ръце в скута си. Когато Странд свърши, тя рече:

— Елинор, разбира се, е права за Каролайн. Тя наистина мисли, че не е хубава. Направо ненавижда носа си. И е болезнено стеснителна. Но го крие от нас, крие го още от малка.

— Ти си знаела? — попита невярващ Странд. Знаела си през цялото време и не си ми казала?

Лесли се пресегна и докосна ръката му.

— Каква полза щеше да има от това? — Тонът й беше станал спокоен и нежен. — Нима си нямаш достатъчно грижи?

— Чувствам се като пълен глупак.

— Не си глупак. Понякога просто не си наблюдателен, това е — рече тя, — особено по отношение на децата си. Сега въпросът е какво да правим? — Тя се усмихна. — Забележи, казах ние.

— Хейзън иска да го оставим той да говори с Каролайн.

— За да я съблазни с видения за неугасващото западно слънце ли? — Лесли отново се усмихна. — Е, добре, защо пък не? Малко неугасващо слънце би било чудесна промяна за всички ни.

— Но да учи за ветеринарен лекар, за бога! Откъде мислиш й е хрумнала подобна идея?

— Не знам. Може би е чела книгата на онзи англичанин „Всички живи същества, малки и големи“ и тази професия й се е сторила интересна — да срещаш най-различни хора на въздух и прочие. Ако тя наистина сериозно си го е наумила, няма да й преча.

— Защо никога не е споменавала нито дума за това пред нас? — Странд знаеше, че изглежда огорчен.

— Може би просто е чакала подходящ момент. Момичетата рано се научават да не издават всичко на родителите си.

— Значи ти си съгласна тя да замине?

Лесли кимна.

— Добре — каза Странд, — те сигурно ще се видят утре сутринта в полицейски участък. Могат да поговорят там. Мястото е само за изкушения.

Лесли стана, приближите до него, наведе се и го целуна по челото. Докосна косата му.

— Трябва да се подстрижеш — рече тя.

Когато Каролайн се върна малко преди вечеря, Странд й съобщи за обаждането на Хейзън. Лесли имаше урок със своя ученик полицая във всекидневната и те отидоха в кухнята, за да не чуват дрънчащите акорди, които представителят на закона изтръгваше от горкото пиано.

— Мистър Хейзън ще отиде в полицията, но ако ти не искаш, не могат да те накарат насила.

Лицето на Каролайн стана много сериозно и тя прокара пръсти през косата си. Странд се надяваше, че ще откаже да отиде, но тя рече:

— Ще отида.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Тези момчета не бива да остават на улицата. Не мога да забравя на какво приличаха — бяха като глутница диви животни, които ръмжаха, удряха, блъскаха и дърпаха. Дано само са хванали, когото трябва.

— Добре — въздъхна Странд. — Ние с майка ти ще дойдем с теб.

— Няма нужда. Не съм малка.

— Казах, че ще дойдем с теб — повтори Странд.

Каролайн въздъхна и понечи да излезе от кухнята, но Странд я спря.

— Седни за малко, Каролайн. Има нещо, за което искам да си поговорим.

Каролайн го изгледа подозрително, но седна на един кухненски стол до масата. Странд седна срещу нея.

— Разбрах от мистър Хейзън — започна той, — че сте говорили да отидеш да учиш в колеж в западните щати.

— Аха — отвърна Каролайн с известна нотка на вина, — значи ти е казал.

— Да.

— Не съм рекла, че непременно ще отида. Просто споделих, че ако можех да избирам, там бих искала да продължа. Освен това му обясних, че не мога да избирам.

— Той ми каза, че има възможност, както ти се изрази, да избереш.

— Така ли? — Каролайн изглеждаше изненадана. — На мен не ми каза.

— Той искаше първо да говори с мен.

— Какво друго ти каза? — Тя беше вече нащрек.