Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Наричайте ме Алън — рече любезно Странд, като се чудеше колко ли бързо и дълго може да говори мисис Робъртс, когато не е уморена от пътуване със самолет.

— Алън. Имах един обожател, който се наричаше така. Прекрасен младеж. С божествена външност. Хората непрекъснато го питаха дали не иска да стане киноартист. Но той беше сериозен ездач. Направо посърна, когато се омъжих, и моментално се ожени за една жена, която се беше развеждала четири пъти. Със страхотна издръжка. Веднъж ни дойдоха на гости с жена си и Алън се цупи три дена, а ние трябваше да се престорим, че си стягаме багажа да ходим в Иския 55 55 Иския — Вулканичен остров в Неаполитанския залив, прочут със своите минерални извори и красив пейзаж. — Б.пр. , за да ги накараме да си отидат. Ужасно просто същество, жена му имам предвид. Печеше се без сутиен. Извънредно много се гордееше с него, с бюста си де, искам да кажа. Учила в Тексаския университет, а първият й мъж играел футбол в отбора на Далас и я биел през цялото време. Не можех да си изкривя душата и да го упрекна. Вие и вашата красива жена — боже мой, тя е направо потресаваща — трябва да ми дойдете на гости в Мужен. Често ли родите във Франция?

— Не — отговори Странд, като в същото време се мъчеше да обърне внимание на превъзходното парче агнешко в чинията си — Не често.

— Мужен много ще ви хареса. Той е тихо пристанище, скрито в планината. Мъжът ми го купи като сватбен подарък. Беше рядко внимателен съпруг. Работеше в международен мащаб. Имаше компании навсякъде. В множество страни. Само назовете една, искам да кажа страна, и ще видите, че той е имал компания и там. Естествено това означава, че се налагаше да отсъства ужасно дълго време от къщи.

Мога да си представя защо е отсъствал дълго време от къщи, помисли си злобно Странд.

— Това ме накара да се захвана с благотворителна дейност — продължи Линда Робъртс. — Толкова много време прекарвах сама. В такива случаи другите жени си намират любовници. — Тя отново се засмя глухо и истерично. — Но мъжът ми не беше снизходителен човек, о, не, напротив, изобщо не можеше да се каже за него, че е снизходителен. Благотворителността запълва огромна празнина в живота ми, мистър Странд, тоест, Алън. Но не бива повече да ви обсебвам. Както виждам, Нели Соломон направо умира да говори с вас, така че аз просто ще се вцепеня.

Мисис Соломон седеше от лявата му страна и той се обърна към нея с благодарност. Един-два пъти Лесли го погледна от другия край на масата по време на монолога на Линда Робъртс и му отправи иронична съжалителна усмивка.

Мисис Соломон се хранеше мълчаливо и с апетит, свела поглед над чинията си. Доктор Колдуел отляво говореше с тих поверителен тон на Лесли, което, както забеляза Странд, правеше почти през цялата вечеря. После Лесли му каза, че Колдуел се преместил да работи в Хамптънс, защото никога не можел да намери място за паркиране, когато ходел на посещения в града. Освен това се интересувал сериозно от музика и както спомена тя, знаел много неща и не говорел глупости. Според нея не приличал на дипломат, а на лекар, чиито пациенти непрекъснато умират.

— Цялото лято ли ще бъдете тук? — запита Странд мисис Соломон, защото все отнякъде трябваше да започне.

— Идваме под наем — отвърна мисис Соломон. — За втори път прекарваме лятото тук. — Тя говори с мек южен акцент, от Алабама, помисли си Странд. — Хърб иска да купим къща в тези места.

— Мястото е прекрасно — каза Странд.

— Ако не играеш голф — допълни мисис Соломон.

— Ако какво? — попита Странд озадачен.

— Ако името ти е Соломон — поясни тя, — клубът е доста клубен, ако ме разбирате какво искам да кажа.

— Разбирам — отвърна Странд смутен.

— Е, не е чак толкова лошо — добави мисис Соломон небрежно и се усмихна. Имаше съвършени малки остри бели зъби и усмивката смекчи лицето й. — Още не съм забелязала да има погроми. Предполагам, че ще купим къщата. Тези неща имат значение само в клуба. Навсякъде другаде може и да си от Занзибар и въпреки това ще те канят на гости. Мисля, че след петдесет години или клубът ще изгори, или всички ще са умрели. — Изведнъж тя го изгледа странно. — Вие нали сте евреин?

— Не. — Много пъти досега му бяха задавали този въпрос, и то почти винаги евреи. Заради гърбавия му нос.

— Извинявайте — каза мисис Соломон. — И аз не съм. По баща съм Фъргюсън. Нели Фъргюсън. Не знам защо си помислих, че сте.

— Аз знам.

Те се засмяха един на друг.

— Щях да ви спестя тази кратка тирада, ако знаех, че не сте евреин. Както ви казах, след петдесет години вероятно няма да има абсолютно никакво значение. Преди петдесет години в клуба не са пускали ирландци. Затова богатите ирландци са се установили в Саутхамптън. Петдесет години не са чак толкова много да чакаш за една игра на голф, нали? — Тя отново се усмихна.