Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Джими има късмет — рече Странд, — че вие ще му бъдете шеф.

— Надявам се, че и той ще е на същото мнение. И се надявам така да бъде. Има хиляди капани. — Соломон се изправи. — Не искам да ви уморявам повече: Трябва да се омитам.

— Изобщо не ме уморявате. Лекарят каза, че утре трябва да стана и да започна да се разхождам по малко. По един километър на ден.

— Истината е — добави Соломон, — че имам да ходя в града. Трябва да бъда в службата си до два часа. Една певица, която скоро направи запис при нас, е решила, че той не й харесва или скапаният й мъж е казал, че не му харесва, и тя иска да запише всичко наново. Ще има сълзи. — Той се ухили, изпитвайки предварително удоволствие от сцената, която щеше да се разиграе следобед в службата му. — Ще се поставят ултиматуми. Ще спестя около петдесет хиляди долара. Нели ще остане тук. Ще й бъде много приятно да дойде да ви поздрави.

— Нека заповяда.

— Ще й предам. Всичко добро, Алън. Не ви измъкнаха от вълните, за да ви изпуснем ние.

Той тръгна да си върви.

— О — обади се Странд, — боя се, че не ви благодарих за касетофона и записите.

Соломон вдигна рамене.

— Няма защо — отвърна той. — Аз раздавам музика, както хората с кошниците на Пето Авеню раздават кравайчета. Когато се пооправите, трябва да дойдете у нас на гости. Нели каза, че сте й станали симпатичен от първата вечер.

— Споделихме някои тайни — рече Странд и махна за довиждане на Соломон, когато той си тръгна.

Странд дълго време гледа към океана, после се пресегна разсеяно и си отчупи още едно парче хляб и отхапа, усещайки вкуса на смляното с камъни жито.

Омесен с любов.

Задряма. Спането, помисли си той, докато шумът от прибоя заглъхваше в съзнанието му, спането може да се превърне в постоянно занимание.

Събуди се от нечии гласове. Лесли и Линда Робъртс се качваха от плажа по стълбите на терасата. Лесли носеше статива и платното, на което бе рисувала, а Линда Робъртс — огромната кутия с боите и четките и палитрата на Лесли. И двете бяха боси, Линда — по розов бански костюм с волани, който показваше, че има хубава фигура — с дълги крака и тънка талия. Кокалестите рамене и малкият бюст бяха на мода, женското тяло имаше приоритет в списанията, в които високи, полугладни момичета позираха в последните модели рокли. У Странд още веднъж се породиха съмнения за Хейзън и Линда Робъртс. В днешно време мъжете си падаха по точно такива жени. А може би и двете — и мисис Соломон, и мисис Робъртс? Вероятно Хейзън не беше чак толкова самотен, колкото разправяше Соломон. Никак дори. Спомни си през мъглата от пяна как Линда Робъртс залиташе, блъскана от вълните, вдигнала ръка, готова да хвърли примката на спасителното въже, после как дойде на себе си замаян, легнал върху морския пясък, и усети устните й върху своите, които вдъхваха живот в дробовете му. Да, тя беше нещо повече от модерна. За хората не бива да се съди по това какво говорят на маса. Някой ден ще й каже какво мисли. Но ще трябва да бъдат сами.

Лесли беше облечена в къса памучна пола и широка плетена блуза, която откриваше ръцете й. Тя също беше започнала да хваща тен, който й отиваше.

— Как мина сутринта? — попита Лесли, като стигна до терасата.

— Чудесно — отговори Странд. — А при вас?

— В щастливо цапане — каза Лесли, остави статива на земята и подпря платното на един стол.

Странд видя, че тя просто беше нанесла очертанията на един пейзаж с дюни и сива къща в далечината и мацнала различни цветове тук-таме като означение с какво смята да ги запълни после.

— Аз не бих го нарекла цапане — обади се Линда Робъртс. — Просто не мога да се начудя колко е сигурна в това, което прави. Дори при моето постоянно дърдорене цялата сутрин.

— Не е дърдорене — каза Лесли на мъжа си. — Тя е ходила във всички музеи в Европа, които аз никога не съм виждала, и сега започвам да разбирам какво съм изпуснала. Линда, недей да скромничиш, ти толкова много разбираш от живопис.

— Ръсел не ме оставя на мира — рече мисис Робъртс. — Кара ме да купувам картини. Някои са много странни наистина. Той ме подтикна да купя част от галериите тук и в Париж. Каза, че трябвало да стана покровител на изобразителното изкуство. Покровителка? Никой не знае вече как се употребяват тези думи. Председател, председателка, директор, директорка. Светът прекалено много се усложни. Жени във военноморското училище. Нямате представа колко много писма получавам от разни женски организации, които искат да подкрепя абортите и бог знае още какво. Както и да е, беше ми много приятно да прекарам сутринта по този начин, като гледам как една хубава жена прави нещо и знае какво е то.