Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Както споменахте, той е самотен човек.

Соломон тъжно кимна.

— Една вечер, когато си беше пийнал малко повече, ми призна, че е разбрал кога е направил най-грешната стъпка в живота си — когато е казал за първи път: „Да, татко“ — Соломон направи физиономия. — Старите американски семейства. За щастие, аз произхождам от новите. Нели ми разправи, че ви е взела за евреин. — Соломон се засмя. — Тя вече е започнала да мисли, че едва ли не всеки втори човек е евреин. Били ли сте женен преди?

— Не.

— Личи си. Нели ми е втора жена — и последна. Имам две ужасни деца. Не от нея — побърза да добави той. — Ето ти тема за разговор — децата. Кръв да ти закапе от сърцето. — Лицето му потъмня при тези думи. — Поговорете с Ръсел някой път. Би трябвало да напишете някой наръчник с вашето котило: „Как да възпитаваме хора в двайсетия век“. Ще се търси повече от Библията. Дръжте се, братко. За много неща трябва да бъдете благодарен.

— Знам — отговори Странд, макар да не беше сигурен, че трябва да бъде благодарен по причините, които Соломон имаше предвид.

Соломон го изгледа, замислено с присвити очи, същински Джордж Уошингтън, който прави преглед на войските си. Дали край Вали Фордж 66 66 Местност на северозапад от Филаделфия, където революционната армия на Дж. Уошингтън е прекарала тежката зима на 1777–1778 г. Понастоящем — национален парк — музей. — Б.пр. или Йорктаун 67 67 Малък исторически град в югоизточната част на щата Вирджиния, където по време на революцията англичаните капитулират на 19. Х. 1781 г. — Б.пр. ?

— Всъщност не изглеждате толкова зле — забеляза Соломон. — Може би малко сте поотслабнали, но иначе имате хубав загар.

— Лекарите казват, че мога да изкарам до сто години.

— Че кой иска да изкара чак до сто години? — възмути се Соломон. — Каква глупост.

— И аз така мисля.

И двамата се засмяха.

— Имах интересен разговор със сина ви — подхвърли Соломон. — Умно момче. Каза ли ви, че започва работа при мен от понеделник?

— Не.

— Така ли? — Соломон изглеждаше изненадан.

— Според мен той смята, че аз съм против това да се захваща с музикалния бизнес — поясни Странд.

— Наистина ли сте против?

— Не искам да се разочарова. Всичко е толкова несигурно. А и нямам ни най-малка представа дали го бива.

Соломон кимна сериозно.

— Аз му обясних всичко тава. Пак го прослушах, като доведох и някои от моите хора да го чуят. Съвсем точно и откровено му дадох да разбере. Казах му, че на Тин Пан Али 68 68 Популярното название на центъра на музикалните издателства в Ню Йорк. — Б.пр. не се прави музика, а направо ти разгонват фамилията. Стара китайска шега. Ако едни успяват, десет хиляди не могат. Жестока работа, да чакаш години своя шанс, а може би най-лошото е да го дочакаш и после да се провалиш. Съвсем направо му го казах. Добър изпълнител е и има приличен глас, но в начина, по който свири и пее, няма нищо оригинално и неговите песни — онези, които сам е написал, всички са подражателски. Обясних му, че според мен му липсва онова особено нещо, онзи заряд, който прави един изпълнител прочут.

— И той как го прие?

— Като войник — отговори Соломон.

— Но вие споменахте, че ще започне работа, при вас…

— В бюрото — отвърна Соломон. — Не като изпълнител. Е, може след няколко години, като стане по-зрял и намери свой стил. Или звук, както той го нарича. Тогава, разбира се, може да се окаже, че греша. И преди ми се е случвало. — Той се усмихна кисело, спомняйки си грешките, пропуснатите възможности. — Но както вече казах, той има верен слух и знае почти всичко за сегашните певци — какво могат, какво не, какво са постигнали. Мисля, че ще ни бъде много полезен да отсява безнадеждните случаи, които непрекъснато обсаждат бюрото ми, и да улавя малкото, били те един или двама, които имат шансове да успеят докрай. Работата не е така творческа, както на него му се иска, но все пак е творческа. Нали разбирате за какво говоря?

— Мисля, че да. И той се съгласи?

— Да.

— Много мило от ваша страна, че му давате тази възможност.

— Не е милост, а бизнес. Чувствам, че мога да му имам доверие. Това не ми се случва кой знае колко често.

Докато Соломон говореше, Странд започна да си изгражда съвсем друга представа за него. Това не беше веселият разказвач на анекдоти по разни вечеринки, чийто глас напомня за Ню Йорк, нито приятният съсед, който подарява хляб, а един проницателен, суров човек, честен и неумолим в преценките си за различните възможности, характери, недостатъци и добродетели.