Ъруин Шоу - Хляб по водите

В хладилника в задната част на навеса имаше голяма кана чай с мед и Хейзън наля малко на Каролайн и на двамата младежи, с които бяха играли, докато новодошлите загряваха на корта.

— Ей — обърна се към Каролайн по-високият и по-добър играч от противниците й, който се казваше Брад или Чад. — Вие играете доста солидно, госпожице. Можем да се реваншираме на смесени двойки. Цялото лято ли ще бъдете тук?

— Не — отвърна Каролайн.

— Жалко. Бихте направили чест на сезона.

Той беше хубаво момче, както би го описал Странд, от стандартния американски тип — рус и с непринудено самоуверено държане. Може би, помисли си Странд, трябваше да се отнеса по-сериозно към тениса на младини.

— Каролайн — обади се Хейзън, като остави чашата с изстуден чай, — заповядай тук, когато пожелаеш. Може да ти хареса да участваш в някои от местните състезания.

Каролайн хвърли един бърз поглед към баща си.

— С удоволствие бих опитала — отвърна тя, — ако имам време.

Странд нищо не каза. След сцената с Хейзън предишната вечер не беше убеден, че му се нрави идеята Каролайн да бъде постоянен гост в къщата.

— Давай, Каролайн — извика високият младеж, чието име беше Брад или Чад, — хайде да се обединим и да ги смажем .

Когато те се отдалечиха към корта, за да играят срещу едно от новите момчета и набитото момиче, Хейзън рече:

— Ще ида да си взема един душ. Действа ми потискащо да гледам как играят децата.

— Ще се върна с вас — каза Странд. — Да видя какво правят останалите от семейството.

Той махна на Каролайн, която прокарваше пръсти през косата си и я приглаждаше назад, готвейки се да отбие един сервис.

Изчака Хейзън да си сложи пуловера и бялата шапка и после тръгна към къщата редом с него.

— От месеци не съм изпитвал по-голямо удоволствие от някоя игра — подхвърли Хейзън. — Благодарение на вашата прекрасна дъщеря.

— Струва ми се, че и вие играхте много добре — каза Странд.

— Ами, просто се държах, нищо повече. В деня, в който разбера, че вече не ме бива, ще подаря ракетата си на Смитсъновия институт 41 41 Един от най-крупните културни центрове на САЩ, основан в 1846 г. във Вашингтон. — Б.пр. . След четири-пет години… — Гласът му заглъхна и в тона му се усети пристъп на старост. Той още се потеше и бършеше лицето си с кърпата. — Тези младежи са малко големи за дъщеря ви. По това време момчетата на нейната възраст са в училищата и колежите и не могат да се връщат през почивните дни. Онзи младеж, с когото тя играе сега, е на двайсет и четири години. Работи във фирмата на баща си на Уол Стрийт и очевидно може да отсъства колкото си иска. Много е самоуверен с жените. — Хейзън погледна многозначително Странд. — Както с омъжени, така и с неомъжени.

— На мен ми се струва съвсем благовъзпитан.

Хейзън се засмя.

— Нямах предвид, че изнасилва деца наляво и надясно. Просто си помислих, че няма да е зле да предупредите Каролайн, че той е много по-голям от нея. Ако нямате нищо против, че ви го казвам, изглежда, досега тя е водила доста затворен живот. Изобщо не е като повечето млади момичета, които срещам на разните празненства тук през лятото. Нали знаете, богати деца на разбити семейства, родители, отдали се на пиене и безразборни връзки…

— Майка й много я пази — рече Странд, подразнен от недвусмисленото предупреждение. — Най-малкото дете в семейството и прочие. — После почувства, че с това сякаш упреква Лесли, и побърза да добави: — Сигурен съм, че Каролайн сама знае как да се пази.

— Би било жалко, ако не знае — додаде сериозно Хейзън. — Тя изглежда толкова невинна. А днес невинността се среща тъй рядко, че не бива да се излага на риск. Що се отнася до тениса й — Хейзън вдигна рамене, — има удивително точна представа за възможностите си.

— А те не са достатъчни — подметна Странд. — Спомена ми, че сте говорили за това.

Хейзън се усмихна.

— За толкова млад човек да признае такова нещо също е рядкост. Споделяла ли е с вас някога какво смята да прави, като свърши училище?

— Май че не — отвърна Странд. — Мисля, че е като повечето младежи на нейната възраст в днешно време, които нямат някакви особени способности — просто чакат каквото дойде.

— Не ви ли е казвала, че иска да отиде в селскостопански колеж в западните щати?

— Селскостопански? — повтори невярващ Странд. Защо за бога ще иска да крие подобно нещо от него? — За първи път чувам за това. Защо? Каза ли ви?

Хейзън поклати глава.

— Просто сподели, че иска да отиде някъде, където животът е по-прост и няма да бъде заобиколена от бетон.