Ъруин Шоу - Хляб по водите

Когато се пъхна в леглото, тя протегна ръка към него, сънена и топла.

— Капнал съм — рече той. За първи път не откликна. Все някой път трябва да бъде първи, помисли си, като се опитваше да заспи.

На следващата сутрин Странд слезе долу и завари Хейзън да седи на масата за закуска и да чете „Таймс“. Беше облечен за тенис и носеше стар пуловер поради утринния хлад. Белегът на голото му теме се червенееше грозно, но Странд успя да забележи, че раната се е затворила и е почти зараснала. Бузата на Хейзън все още беше леко синя, но иначе кожата му имаше здрав розов оттенък. Когато Хейзън се изправи и се здрависа с него, Странд видя, че очите му са ясни и ръката му не трепери. И то след такава вечер, помисли си Странд.

— Надявам, се, че спахте добре — каза Хейзън, а гласът му бе спокоен и учтив. — Кетли донесе още един вестник за вас… — Той посочи към бюфета, където имаше един неразпечатан брой. — Не обичам да ми мачкат вестника и предполагам, че повечето глави на семейства приличат малко на мен в това отношение.

— Трябва да ви призная, че и аз съм такъв — отвърна Странд и седна срещу Хейзън. Щом Хейзън предпочиташе да пренебрегва събитията от предната вечер, да се прави, че нищо не се е случило, че не е показвал мъката си, Странд естествено нямаше намерение да му припомня това. — Ще го прочета по-късно. Но моля ви, не бих искал да ви прекъсвам.

— Стига толкова четене засега — рече Хейзън, сгъна вестника и го остави настрана. — Обичайните бедствия. Как беше вечерята?

— Превъзходна.

Хейзън кимна.

— Мистър и мисис Кетли са прекрасни хора. Какво ще искате за закуска? — попита той, когато мистър Кетли влезе откъм кухнята. — Сок, бекон и яйца?

— Да, чудесно. — Вкъщи не даваше на Лесли да става да му приготвя закуска и минаваше с по чаша кафе и една кифла. До обяд винаги му прималяваше от глад.

— Разбра ли какво желае мистър Странд? — обърна се Хейзън към Кетли.

— Да, сър — отговори Кетли и се върна в кухнята.

— А между другото — добави Хейзън — ще кажеш ли на Рони, че ако иска да поиграем тази сутрин, аз ще бъда на негово разположение след тениса.

— Сигурен съм, че ще ви чака — рече Кетли и отново се върна в кухнята.

— Рони е внукът му — обясни Хейзън. — На единайсет години е. Той е подавач в един бейзболен отбор от Юношеската лига 40 40 Отборите по бейзбол в САЩ играят в няколко лиги, които се образуват по възраст и по райони. — Б.пр. . Аз му отбивам ударите. — Той си наля чаша кафе. — Ужасно съжалявам, че ви оставих да се оправяте сами снощи — продължи Хейзън, — но просто нямаше как да се измъкна. Конрой спи като младенец. Аз си подремнах в колата, докато той караше. Чух, че децата ви се прибраха към два през нощта…

— Надявам се, че не са ви обезпокоили.

— Никак. Случайно чух приближаването на колата. Не вдигнаха никакъв шум.

— Ходиха в някакво барче в Бриджхамптън, което Елинор знае.

— Удивително е как младите могат да висят по цели часове в разни долнопробни барове. Особено, след като според Кетли те почти не пият.

Когато Кетли влезе с чаша портокалов сок и нова кана кафе, Странд се запита какво ли още е включил в сведенията си за семейството.

— Иска ми се да вярвам, че Каролайн не е била с… тях на нощния им гуляй.

— Не. Тя гледа малко телевизия и си легна рано.

— Хубаво. Уредих няколко младежи да дойдат сутринта на тенис. Доста са технични и тя ще трябва да бъде в най-добрата си форма, за да не изостава от тях.

— Както виждам, и вие смятате да играете.

Хейзън сви рамене.

— Може би ще се включа в един-два сета. Те са възпитани младежи и ще проявят уважение към възрастта ми. Ще гледат да не ме разкарват много-много по корта. — Той отпи от кафето си. — Условията добри ли са? — попита Хейзън.

— Условията ли? — попита недоумяващо Странд.

— Имам предвид добре ли сте настанени и прочие. Нали нямате буци в дюшека, тръбите не текат и не свирят?…

— Повече от добре — отвърна Странд. Може би, помисли си той, Хейзън просто е забравил за снощи. Ако е така, още по-добре. Направо, великолепно. — Къщата е много приятна.

Хейзън кимна разсеяно.

— Не е лоша. Направена е за тълпи от народ, разбира се. Като семействата на нашите бащи. Често се изкушавам да я продам. С изключение на такива слънчеви утрини като днешната. — Той махна с ръка към облените в слънце прозорци и искрящия океан. — Ако искате после да поплувате, басейнът е затоплен.

— Не, благодаря. — Краката на Странд бяха кльощави и той не обичаше да го гледат по бански. — Просто ще си почивам.