Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Ако щеш, вярвай — прошепна му тя, като слезе за вечеря, — в нашата стая има една картина на Реноар. Голо тяло. Представяш ли си? И то в спалня .

Вечерята беше превъзходна — миди и великолепен лефер, които бяха поднесени от мистър Кетли. Той им наля френско бяло вино и всички пийнаха по малко от него, дори Каролайн, която обясни тази своя невъздържаност по следния начин:

— За пръв път вечерям пред камина. Нали е готино?

Джими вдигна чашата си за тост.

— Да пием за богатите — предложи той.

Каролайн отпи от виното си на малки глътки и се изкикоти, което се стори невъзпитано на Странд и той хвърли скришом поглед към мистър Кетли, за да види как е приел тази проява на почит към неговия работодател. Но мистър Кетли увиваше с кърпа втора бутилка вино и изглежда, не забелязваше какво се говори на масата. Въпреки това, за да не допуска никакви рискове, Странд вдигна чашата си и каза:

— За любезното гостоприемство на нашия отсъстващ домакин.

По намигането на Джими разбра, че той знае какво прави баща му. Ще трябва да поговори с него по-късно и да му напомни да внимава как се държи през уикенда.

След вечерята мистър Кетли донесе кутия с пури. Странд понечи да поклати глава в знак на отказ, но после бръкна в кутията и си взе една. Докато подрязваше края на пурата с ножичката, която мистър Кетли му даде за тази цел, Лесли го погледна недоверчиво.

— Сигурен ли си, че искаш… — не довърши тя.

— Щом Каролайн реши на нейната възраст, че точно тази вечер трябва да изпие първата си чаша вино, мисля, че баща й е достатъчно голям, за да опита първата си пура. — Той засмука прилежно, когато мистър Кетли му поднесе запалка. Димът имаше изненадващо приятен вкус.

— Мистър Кетли — обади се Джими, — мисля, че и аз бих взел една.

— Джими — скастри го Лесли.

— Харесва ми, като гледам татко — обясни Джими. — Кой знае, може да допринесе и за моя вид. — Той взе една пура от кутията и я огледа с одобрение. — Хавански.

Непременно, помисли си Странд, когато Джими запали пурата си и я стисна наперено под ъгъл между зъбите си, непременно трябва да си поговоря с него за това какво е позволено да се казва в тази къща и какво не. Зарадва се, като видя, че след първите няколко всмуквания Джими започна да размахва пурата си и да я върти между пръстите си, пушейки само колкото да не угасне. Беше изпушил по-малко от половината, когато я смачка в един пепелник, двамата с Елинор им пожелаха „лека нощ“ и тръгнаха с голямото комби за Бриджхамптън, където според Елинор имало уютно барче, в което се събирали много приятни хора и вечер собственикът свирел джаз на хубаво пиано.

Каролайн каза, че иска да гледа телевизия, и се настани пред телевизора в малката библиотека, а Странд и Лесли решиха да се поразходят по плажа. Облечени топло заради вечерния хлад и хванати за ръце, те вървяха по твърдия пясък, оставен от отлива, като от време на време усещаха по лицата си леко щипане от солта на вълните, които се пенеха до брега. Луната беше изгряла върху безоблачното небе, духаше свеж вятър и на хоризонта се виждаха светлините на някакъв плаващ на изток кораб.

Лесли стисна ръката на мъжа си.

— Направо е разкошно — прошепна тя.

Странд седеше в едно кресло пред угасващия огън във всекидневната. В къщата цареше тишина и той бе сам. Лесли беше горе и се приготвяше за лягане, тя обичаше да е сама по време на този ритуал, когато мажеше с крем лицето си и решеше косата си. Елинор и Джими още не се бяха върнали, а мистър и мисис Кетли отдавна се бяха прибрали в стаята си в задната част на къщата. Странд въздъхна доволно, като гледаше танцуващите шарки на огъня. Тогава чу шум от приближаваща се кола, която спря пред къщата.

Малко след това Хейзън и Конрой влязоха във всекидневната и Странд се изправи да поздрави домакина си.

— Добър де… — каза той и млъкна.

Нещо не беше в ред с Хейзън. Изпод тъмната мека шапка, килната на главата, очите му гледаха невиждащо право надолу, той стъпваше бавно и тромаво и много внимателно, сякаш щеше да се олюлее, ако върви по-бързо. Конрой изглеждаше измъчен до него, протегнал ръце, готов да хване господаря си, ако тръгне да пада. Когато Хейзън се приближи, без, изглежда да забелязва застаналия отпред Странд, от него лъхна силна миризма на уиски. Беше много пиян. Конрой направи леко извинителна гримаса на Странд, когато Хейзън се стовари, както си беше с шапка на главата, в едно дълбоко кресло.

— Конрой — каза Хейзън, като изговаряше думите много бавно и категорично. — Искам едно уиски. И донеси шише сода, аз сам ще си я налея. Не ща да удавиш скоча с нея, по дяволите.