Ъруин Шоу - Хляб по водите

За всеки човек може да се съди до голяма степен по това как живее. Хейзън беше непозната порода за Странд и любопитството му към адвоката непрекъснато растеше. По природа Странд не обичаше да си съставя прибързано мнение за хората, и все още не беше решил какво точно мисли за Хейзън. Обстоятелствата, при които се запознаха, бяха необикновени, пък и с постоянните си приказки, осъзна Странд, сещайки се, за това, Хейзън бе успял да научи доста неща за тях, без да спомене почти нищо за себе си, освен че семейството му е пристигнало в Ню Йорк през 1706 година, и никога не е било в Охайо. Пълното му мълчание за собствените му най-близки роднини надхвърляше границите на обикновената дискретност и като изключим признанието, че е адвокат и ходи на симфонични концерти, той се бе ограничил почти изцяло само до най-общи разговори. От „Кой какъв е“ Странд знаеше доста за човека общественик, ала неговата личност си оставаше скрита.

Докато чакаха колата да дойде да ги вземе, Елинор подхвърли за Хейзън:

— Този човек иска нещо.

— Защо казваш това? — попита Странд.

— Такъв човек винаги иска нещо — отвърна Елинор и той се подразни от цинизма й. Според морала на Странд човек не можеше да се възползва от гостоприемството на някого, особено когато бе толкова щедро, ако изпитва към него каквито и да било опасения, дори те да са съвсем смътни, както на дъщеря му.

Лесли, проявяваща чисто собственически интерес към човека, чиито рани беше превързала, възхищавайки се на твърдостта, с която понасяше болките, необичайно грубо сряза Елинор:

— Щом смяташ така, защо не отидеш някъде другаде през уикенда?

— Извинявам се — отвърна Елинор. — Мислех, че има някаква свобода на словото.

— Хайде, стига — намеси се Странд. — Днес е празник.

Джими само се захили, доволен, че поне веднъж не той, а Елинор е прицел на упреци. Каролайн не обърна внимание на онова, което ставаше, тя седеше и замечтано си тананикаше нещо, прегърнала ракетата в новата й калъфка.

Загледан в бързо преминаващия пролетен пейзаж навън, Странд си спомни за диалога между жена си и дъщеря си и се запита дали в думите на Елинор има нещо вярно, после реши, че е било просто безсмислена злоба, породена от завистта или неприязънта, изпитвана към някои от шефовете й, под чиито разпореждания се трепеше в службата и които, основателно или не, отъждествяваше с Хейзън. За себе си Странд реши, че ще приеме Хейзън за това, за което се представя. Засега трябваше да признае, че представата му за него е доста неясна, но поне не бе забелязал никакви признаци на злонамереност или корист. Напротив. След като научи за сина му, Странд по-скоро го съжаляваше и му съчувстваше. Ако Хейзън ги използваше, за да разсее самотата си, тогава едва ли би могло да се каже, че злоупотребява с тях. Странд си спомни мимолетното си подозрение за намеренията на Хейзън спрямо Каролайн и се усмихна. Хейзън едва ли щеше да ги кани в къщата си en masse 33 33 en masse — Вкупом, всички заедно (фр.). — Б.пр. , ако кроеше някакви планове да задоволи страстта си към седемнайсетгодишната им дъщеря.

Задряма, унесен от плавното движение на големия автомобил, и се събуди едва когато колата намали и отби по един частен път, който водеше през каменна порта между две дълги редици от високи дървета към океана, чийто рев и бой вече се чуваше.

Конрой спря в един за равнен чакълест двор и натисна клаксона.

— Пристигнахме — каза той и те слязоха от колата.

На фона на безоблачното здрачаващо се небе се издигаше огромна къща, облицована с дъски.

— Боже господи — възкликна Джими и подсвирна, — каква грандиозна архитектура!

— Построена е от дядото на мистър Хейзън — обясни Конрой. — Навремето са мислили в големи мащаби.

Старата американска участ — три поколения наред пестене и недоимък, помисли си Странд, явно не се отнасяше за Хейзънови. Дядото можеше да се гордее с внука си.

Конрой отново натисна клаксона и в отговор на сигнала от къщата дотърчаха мъж и жена.

— Мистър и мисис Кетли, които се грижат за къщата — съобщи Конрой. — Те ще качат багажа ви.

Той ги представи на прислужниците. Мъжът носеше черни панталони и колосано бяло памучно сако. Жена му беше облечена с черна униформа и бяла престилка. И двамата бяха на средна възраст, приятни и отрудени на вид.

— А сега ще ви кажа довиждане — добави Конрой. — Трябва да се върна в града, за да взема мистър Хейзън от кантората и да го докарам тук.

— Ще изминете цялото това разстояние още веднъж? — попита Лесли.