Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Хайде — прошепна високо тя накрая.

— Какво хайде? — попита той, макар да знаеше за какво става дума.

— Знаеш какво. За уикенда — подсети го Каролайн.

Лесли го погледна въпросително. Тя се зае с приготвянето на вечерята още щом се прибра, а той пишеше графика за последните изпити, така че си размениха само по една целувка за поздрав и няколко думи за изминалия ден — предпазливи и уклончиви от негова страна, думи, в които не се споменаваше нищо за детективи, за Хесус Ромеровци или младежи, намерени мъртви след злоупотреба с наркотици.

— Какъв уикенд? — попита Лесли.

— Изглежда, мистър Хейзън е минавал покрай тенис кортовете и е изпратил Каролайн до вкъщи — поясни Странд.

— Много мило от негова страна.

— Много — съгласи се Странд. — Оказа се, че имал къща в Истхамптън…

— С тенис корт и плувен басейн — намеси се Каролайн. — Който се отоплявал. Басейнът де. И е на брега на океана.

— За какво им е притрябвал басейн, след като целия Атлантически океан е пред тях? — попита разумно Лесли.

— О, майко! — възкликна Каролайн. — Когато е лошо времето. Освен това океанът е студен .

— Е — каза Лесли, — парите нали са негови. Все пак, какво общо имаме ние с крайбрежната къща на мистър Хейзън?

— Поканил ни е там за уикенда — обясни Странд — чрез Каролайн.

— Всичките — допълни Каролайн.

— Това май е прекалено голяма благодарност за една паница супа — забеляза Лесли. Тя погледна Странд. — Ти как мислиш?

Странд вдигна рамене.

— А ти?

— Ще ни вземе с колата си в петък следобед — намеси се Каролайн, а думите изскачаха припряно от устата й — и ще ни докара обратно в неделя вечер.

— Ами уроците ми в събота сутринта? — обади се колебливо Лесли.

— О, тия нафукани малолетни престъпници! — възкликна Каролайн. — Те ще те изберат за „Жена на годината“, ако ги освободиш една събота.

— Шшт, Каролайн — рече Лесли, — сега мисля.

— В тая къща прекалено много се мисли — вметна отначало Каролайн. — От мислене ще станем абсолютно инертни .

— Би ли замълчала малко, Каролайн — обади се ядосано Странд.

— Той е един самотен възрастен човек — упорстваше Каролайн. — Най-малкото, което можем да направим, е да го поразвеселим. Разправяше ми, че в къщата имало шестнайсет спални. Вие как бихте се чувствали да кукате самички по цели седмици в шестнайсет спални? Винаги сте твърдели, че трябва да се съобразяваме с нуждите на другите. Ако искате да знаете, мистър Хейзън е именно един от тези хора.

— Госпожице адвокат — отривисто я прекъсна Лесли, — ако спрете за миг, може би ще успеем да обсъдим предложението на мистър Хейзън.

— Няма какво да обсъждате — сопна се Каролайн.

Лесли докосна леко ръката й.

— Добре — рече Каролайн, облегна се назад с примирение и скръсти ръце, — заключвам си устата.

— Сигурна ли си, че всички са поканени? — попита Лесли. — И Джими, и Елинор ли?

— Да — отвърна Каролайн.

— Той ли ти каза така?

— Не с толкова много думи — призна Каролайн. — Но то се разбираше.

— Алън — обърна се Лесли към Странд, — видът ти е такъв, че малко морски въздух няма да ти навреди.

— Е — обади се победоносно Каролайн, — най-после тук започнаха да се чуват разумни приказки.

— Струва ми се, че мога да отложа уроците — додаде замислено Лесли. — Ще намеря някакъв начин. Трябва да поговоря с Елинор и Джими, да видя те какво ще кажат…

— Ако ме лишат от това удоволствие — възропта Каролайн — заради някакви си техни егоистични причини, никога вече няма да им проговоря.

— Не се дръж като малко дете — прекъсна я Лесли. — Казах, че ще го обсъдим.

В този миг телефонът иззвъня и Странд стана от масата.

— Аз ще вдигна. Сигурно е тъкмо самотният адвокат.

На телефона беше Хейзън.

— Надявам се, че не съм прекъснал вечерята ви.

— Не — отговори Странд. — Тъкмо привършвахме.

— Хареса ли ви Берлиоз?

— Беше великолепно. Още веднъж ви благодаря.

— Няма защо. Винаги когато поискате да отидете, само ми се обадете. Изпращат ми билети за почти всичко и доста често се оказва, че не съм свободен дадената вечер.

— Каролайн ми разправи, че сте я изпратили до вкъщи — продължи Странд, като си мислеше: „Как ли се чувства човек, когато му изпращат билети за почти всичко?“ — Много мило от ваша страна.

— Тя е прекрасно дете — рече Хейзън. — И умно, освен всичко останало. Разказа ли ви за нашия приятен малък разговор?

— Да — отвърна Странд. Не можеше да не си помисли как ли би нарекъл Хейзън разговорите, които е водил със сина си, преди да разбият бравата на вратата.