Ъруин Шоу - Хляб по водите

— И аз имах малък разговор с един млад човек днес следобед — вметна Странд. — Момчето, за което ви споменах. Ромеро. Но той не бе особено приятен.

— Какво ви каза?

— Че ще си помисли.

— Ще има ли някаква полза, ако аз поговоря с него?

— Съмнявам се.

— Е, вие знаете най-добре. Каролайн пита ли дали ще дойдете на Острова 31 31 Става дума за Лонг Айланд. — Б.пр. този уикенд?

— И още как. През цялата вечер само за това ни предумваше.

— Нали ще дойдете? — попита настойчиво Хейзън.

„Да кука самичък в шестнайсет спални и да плува соло в затоплен басейн.“

— Още се опитваме да решим дали ще можем — отвърна Странд.

— Разбира се, другата ви дъщеря и жена ви също са поканени.

— И от Каролайн така подразбрахме. Не знам какви са техните планове. Мога ли да ви се обадя в сряда или четвъртък?

— Когато ви е удобно — съгласи се веднага Хейзън. — Имате ли молив под ръка? Ще ви дам телефона си в кантората.

— Слушам — каза Странд и записа номера, който Хейзън му продиктува. — Впрочем Каролайн сподели, че все още изглеждате зле.

— Нищо ми няма — отвърна бързо Хейзън. — Ако не се поглеждах в огледалото и ако бебетата не писваха в количките си, като ме видят, щях да съм забравил за случилото се.

— Каролайн спомена нещо и за полицията — добави Странд, като сниши гласа си, за да не се чува в кухнята.

— Да. Страхувам се, че е просто ненужна формалност. Но един от моите съдружници е в кметската комисия по детската престъпност и той ми каза, че най-трудната част в тяхната работа е да се направи точна статистика, така че по-скоро заради него, отколкото по някаква друга причина, аз… нали не възразявате?

— Мисля, че не — рече Странд, но знаеше, че неохотата му си пролича.

— Е, надявам се, че ще можете да дойдете през уикенда — завърши Хейзън. — Ще чакам да ми се обадите.

Казаха си „дочуване“ и Странд затвори. Върна се в кухнята.

— Е? — попита загрижено Каролайн.

— Сигурно е трудно да запълниш всичките тези спални — каза Странд и седна.

— Ти не ми отговори — простена Каролайн.

— Обещах му, че ще се обадя по-късно през седмицата. А сега ме остави да си изям десерта.

Забрави ги, забрави умиращите хора.

В петък следобед Конрой дойде да ги вземе с дълъг мерцедес, лимузина със сгъваеми седалки. Мистър Хейзън им изпращал своите извинения, каза Конрой, неочаквано го задържали в кантората, но щял да дойде по-късно вечерта. Странд седна отпред до Конрой. Лесли, Елинор, Каролайн и Джим и се настаниха отзад. Странд малко се изненада, когато Елинор заяви, че иска да дойде. Обожавала Хамптънс особено извън сезона, заяви тя, и имала там куп приятели, които би желала да види. Още едно нещо, което не знаеше за Елинор, помисли си Странд, като окачваше слушалката, че тя познава Хамптънс и има много приятели там. Чудеше се какви ли други разкрития му готви и какви факти ще му съобщят в това отношение, когато сметнат за необходимо Лесли, Джими и Каролайн, които в момента оживено разговаряха отзад.

— Между другото — обади се Конрой — в гаража има едно голямо комби, което можете да използвате, ако искате да се поразходите някъде.

— Аз не мога да карам — отвърна Странд, — жена ми също. Но Елинор има книжка. — През последните две години в колежа тя притежаваше един стар раздрънкан Форд. Той се извърна и рече: — Елинор, чу ли какво каза мистър Конрой? В гаража има едно комби, което може да използвате.

— Това и за мен ли се отнася? — попита Джими.

— Разбира се — отвърна Конрой.

— Не знаех, че имаш книжка, Джими — учуди се Странд.

— Един приятел ми даде колата си няколко следобеда — обясни Джими, — аз побибитках нагоре-надолу с нея и взех изпита.

Странд поклати глава. Ето още едно нещо за неговото семейство, което не му бяха казали.

Конрой попита не искат ли да пуснат радиото и да послушат малко музика, но Лесли отхвърли тази идея.

— Никога не можем да постигнем съгласие какво ни се слуша — обясни тя, — затова няма смисъл да си разваляме пътуването заради Джими, Каролайн и Елинор, нито пък те да развалят своето заради мен.

Пътуването достави удоволствие на Странд. Вечерта беше мека, слънцето още грееше. Конрой шофираше добре и след като излязоха от Куинс 32 32 Район на Ню Йорк в западната част на Лонг Айланд. — Б.пр. , движението намаля и големият мерцедес плавно гълташе километрите по магистралата покрай редиците от дървета. Странд се радваше донякъде, че Хейзън го бяха задържали в кантората. Ако беше дошъл с тях, той щеше да поддържа постоянно разговора, а Странд предпочиташе да пътува в мълчание. Конрой не говореше и Странд не чувстваше нужда да слуша отпускарското бъбрене зад гърба си. Беше доволен от единодушното им решение, че уикендът ще бъде един малък празник, и с нетърпение очакваше да види къщата на Хейзън.