Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Да, сър — отвърна Конрой и отиде до бюфета, който служеше за барче.

— Чудесен секретар е Конрой — рече Хейзън, все още без да поглежда към Странд. — Чудесен шофьор. Но на не… на него не може да се разчита, когато става дума за пиене. Странд — продължи той, без да обръща глава, — вие сте щастлив човек. Не сте длъжен да се разправяте с крадци. Аз пък имам работа почти само с крадци, всяка седмица. Всяка седмица. Не любовта движи света, Странд, както казват, а алчността, голата, съ… съкрушителната, престъпна алчност. Слушайте какво ви говоря, Странд. Ако законите на страната бъдат някога наистина приведени в сила, три четвърти от нашите най-ува… уважавани граждани ще влязат в затвора. За бога, Конрой, цяла нощ ли ще трябва да чакам това проклето питие?

— Ей сега, сър. — Конрой, виночерпец освен всичко останало, бързо донесе чашата и шише сода.

Без да вдига поглед, Хейзън протегна ръка и Конрой му подаде чашата.

— Сега ми налей содата. Леко, леко. Стига! — Конрой, дозировчика, беше налял едва няколко капки сода в уискито. — Конрой не пие и не одобрява онези, които пият. — Хейзън изгледа кръвнишки секретаря си. — Така ли е, сър?

— Горе-долу, сър — отвърна Конрой и леко се поклони.

— Горе-долу — кимна сериозно Хейзън. — Конрой е един „горе-долу“ човек. Въздържател, той бие камбаната за пияниците. Аналитичен тип. Пазете се от въздържатели, Странд, те ще си отмъстят за всичко. — Той се засмя дрезгаво, после внимателно, вдървено, като автомат вдигна чашата към устата си и отпи. — Много благодаря — каза Хейзън — за това облекчение. — И отново дрезгаво се изсмя. — Странд — добави той, — аз пътувам из страната на отчаянието. Вие вярвате ли в бога?

— Да.

— Конрой — подвикна Хейзън, — върви да спиш, по дяволите.

— Мислех, че може да имате нужда от мен — рече нервно Конрой с посивяло от умора лице, но винаги на разположение. — Не съм много уморен.

— А аз съм. Ти ме уморяваш. Махай се оттук. Мога и сам да си легна. Нямам нужда от твоята помощ, като сънувам. Махай се оттук. Хайде.

— Да, сър — отвърна Конрой. — Лека нощ, сър. Лека нощ, мистър Странд. — Той излезе през входната врата, смутен от начина, по който бе отпратен, куче — пазач на властта.

— За него има стая над гаража — каза Хейзън. — Този Конрой. Не ми е приятно да спим под един покрив. Обяснимо е, нали, Странд?

— Ами… — смънка Странд притеснен. — Не го познавам и…

— Обяснимо е. Не ви ли попитах дали вярвате в бога?

— Да.

— И вие какво ми отговорихте?

— Казах, че вярвам.

— Вие не сте от това време, Странд. А вярвате ли в десетте божи заповеди?

— Бих казал да — отвърна Странд, чувствайки се глупаво от този пиянски катехизис посред нощ.

— Една среща с моите ко… колеги — продължи Хейзън, — и вашите убеждения ще се променят. „Почитай баща си и майка си.“ 38 38 Една от десетте божи заповеди (Изход, 20:12) — Б.пр. Късно е, Странд. Обичам да седя тук сам, да си пийвам нещо в малките часове преди лягане и да размишлявам. Да размишлявам. Нали ви споменах за възхищението си от Бъстър Кийтън по време на разходката ни?

— Да.

Е, и какво? — помисли си Странд, изпълнен със съжаление, че не се беше качил горе с Лесли, преди да дойде Хейзън.

— Той знае, че всичко е една планетарна лъжа. Плановете ни пропадат, постиженията ни са смехотворни, на всяка крачка срещаме препятствия, обречени сме де се подхлъзваме на всяка динена кора и той приема всичко това стоически, с мълчаливо достойнство под звуците на божествен присмех. Урок за всички нас. — Хейзън се изсмя дрезгаво, което прозвуча като болезнен вик. — Да размишлявам — рече той. — Сигурен съм, че по-скоро бихте предпочели да идете при прелестната си съпруга горе, при свещените окови на брака, така да се каже, отколкото да стоите тук и да ви притеснявам с моите раз… размиш… мишления за религията. Нищо ми няма, сър. — За първи път той обърна главата си и погледна Странд. Лицето му изглеждаше безутешно. — Въпреки някои доказателства за противното, аз не пия много. „Не си прави кумири.“ 39 39 Една от десетте божи заповеди (Изход, 20:4). — Б.пр. Заобиколен съм от кумири. Плачете за нашето време, Странд, и приятно спане. Лека нощ, сър.

Странд се поколеба. Беше разтревожен. Какъв ли смут, какъв ли зов за помощ се криеше под пиянското, но олимпийско спокойствие на домакина му в алкохолните часове на нощта? Той поклати глава. По-добре да не се бърка. Със или без морски въздух.

— Лека нощ — смотолеви той и излезе от стаята, чувствайки се напълно неадекватен. Докато се качваше по стълбите, разбра, че няма да каже на Лесли за Хейзън. Ако й опише сцената, тя ще се втурне долу и ще се опита да убеждава Хейзън, и ще го сложи да спи, а той знаеше, че това не би било уместно, никак дори не би било уместно.