Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Както искате. Тук няма никакви правила.

По-точно иска да каже, помисли си Странд, че правилата са толкова строго установени, че вече никой не ги забелязва.

Кетли влезе с яйцата, бекона и препечените филийки и ги сложи пред Странд.

— Сър — обърна се той към Хейзън, — търсят ви на телефона.

— Опасявах се, че така ще стане — рече Хейзън. — Свържи ме в библиотеката, ако обичаш. — Изправи се. — Извинете — каза той на Странд. — Боя се, че няма да свърша бързо. Чувствайте се като у дома си.

И излезе от трапезарията. Странд забеляза, че краката му са дълги и мускулести и спокойно могат да принадлежат на някой младеж. От колоезденето. Той поклати глава, като се удивяваше на физическата и духовната същност на този човек. Радваше се, че Конрой не е на масата. За миг ще изпитат неудобство, когато отново се срещнат. Е, реши той, няма да си развалям деня заради това я. Изяде закуската си със задоволство, намаза препечените филийки с конфитюр и изпи три чаши кафе, докато четеше „Таймс“. Хейзън не се върна на масата и когато свърши, Странд излезе на терасата и се излегна на един шезлонг, затвори очи и обърна лице към утринното слънце.

Тенис кортът се намираше в градината зад къщата и беше защитен от вятъра с висок, хубаво подрязан жив плет. Каролайн и Хейзън с още двама младежи тъкмо започваха да играят, когато Странд пристигна на корта. Той се качи горе да види дали Лесли ще иска да гледат заедно играта, но Лесли още не беше станала и закусваше от една табла, която мисис Кетли й бе донесла. Тя каза на Странд, че тази събота за първи път в живота си няма да прави нищо сутринта.

— Ако след малко блаженството започне да ми омръзва, може да се облека и да сляза на корта. Но не ме чакай. Имам чувството, че ще се излежавам тук до обяд.

Странд се настани на един брезентов стол под малкия сенчест навес до корта. Денят беше горещ и той забеляза, че Хейзън е започнал вече да се поти — бялата му памучна шапка против слънце беше мокра точно под периферията. Алкохолът избива на повърхността, помисли си Странд. Това поне показва, че е човек. Хейзън и Каролайн бяха партньори и за неопитното око на Странд изглеждаха почти на нивото на двамата младежи, които очевидно играеха тенис с треньор още от деца. Хейзън играеше точно и спокойно и удряше топката толкова силно, колкото и другите. Не тичаше много, но винаги успяваше да бъде точно на мястото си и както се стори на Странд, спечели толкова топки, колкото и Каролайн, която непрекъснато подтичваше насам-натам и се хвърляше с ефектни акробатични подскоци към мрежата. Тя явно се забавляваше и според Странд се усмихваше самодоволно, когато спечелеше някой бомбен, сервис или отразяваше удар над главата си. Отначало младежите играеха доста снизходително, с по-леки удари, без да атакуват ъглите, но след като Каролайн и Хейзън спечелиха първите два гейма, те започнаха да блъскат топката с все сила и да я запращат покрай очертанията, без да проявяват отстъпчивост нито пред възрастта, нито пред пола на своите противници.

Сетът завърши седем на пет и бе спечелен от двамата младежи. През това време дойдоха още няколко играчи — двама младежи и едно набито момиче, и се запознаха със Странд, заливайки го с поток от имена, които той не можа да запомни. Не бяха като имената, които Странд четеше в списъка на учениците си в училище. Те седнаха до Странд в сянката на навеса, за да видят края на играта, като отбелязваха безпристрастно: „Хубав удар“, или въздъхваха „Ехаа“ след някоя особено трудно спечелена топка.

— От мен толкоз, дами и господа — каза Хейзън, когато удари в мрежата последната топка от сета. — Много ви благодаря. Каролайн, извини ме, че провалих отбора.

— Аз пропуснах няколко ключови удара — отвърна учтиво Каролайн.

Странд забеляза с одобрение, че тя приема загубите със същата лекота, както и победите. Самият той не бе състезателен тип и не обичаше хората, които се цупят, когато ги бият. Хейзън естествено, въпреки извинението си, беше невъзмутим както винаги. На Странд му беше ясно, че неговите печалби и загуби са в други области.

— Трябва да се извиня — обърна се Каролайн към Хейзън, като се приближи до навеса. — Не искате ли да изиграете още един сет? Аз с удоволствие ще поседя с баща си и ще му разкажа скритите си тревоги.

— Не — отговори Хейзън. — На старите ми кокали им стига толкова за днес. Сега е ред на по-младото поколение.

Той дойде под навеса, свали шапката си и започна да бърше чело с хавлиена кърпа. Беше зачервен повече от обикновено, но не дишаше тежко и ако чувстваше кокалите си стари, това не личеше в походката, с която се отдалечи от корта.