Ъруин Шоу - Хляб по водите

Топката се приближи бавно до кърпата. Странд се досети, че момчето бе целяло да пусне парабола.

След петото мятане Странд извика:

— Бий!

— Точно така, момчето ми — рече Хейзън. — Пусни я покрай тях.

Рони се наведе, за да види знака, съвсем в стила, на Тиънт, вдигна левия си крак и метна.

— Първа „лоша“ топка — изрева Странд, завладян от духа на играта на Хейзън с момчето.

Хейзън погледна кръвнишки през рамо.

— Какво става с тоя съдия, да не е сляп? Няма ли да ни даде корнер?

— Играй „лоша“ — каза високо Странд.

Хейзън му намигна силно и се обърна с лице към подавача.

След петнайсет минути, в които Странд великодушно отброи десет „изгаряния“ 44 44 Играчът „изгаря“, ако направи три грешки, ако не уцели хвърлената от подавача топка или я изпрати в „лоша“ територия (вътрешното поле), или полевите играчи и аутфийлдърите я уловят в летеж — Б.пр. срещу четири „ъгъла“ 45 45 Игрището за бейзбол се състои от три ъгъла, като целта е всеки играч да обиколи и трите, за да се реализира „тур“. Победителят е отборът с най-много „турове“. — Б.пр. , Хейзън се изправи, отиде до Рони, ръкува се с него и го похвали:

— Добра игра направи, Рони. След още десет години ще бъдеш готов за големите бейзболни лиги.

Той даде ръкавицата си на момчето, което за първи път се усмихна, и после двамата със Странд влязоха в къщата.

— Много хубаво направихте — рече Странд.

— Той е добро момче — съгласи се нехайно Хейзън. — Макар че от него няма да излезе кой знае какъв бейзболист. С няколко секунди е по-бавен, отколкото трябва, и никога няма да успее да постигне нещо. В деня, в който го разбере, ще му бъде доста тежко. Едно време аз също обожавах тази игра, но после дойде ден, когато почувствах, че никога няма да овладея параболата. Така се прехвърлих на хокея. Имах необходимите качества. — На лицето му се появи неприятна усмивка. — Грубост и хитрост. Благодаря за съдийството. Довиждане до обяд. Вече съм готов за душа. Нямате представа какво значи да клечиш така десет минути. — Той се запъти към своето крило на къщата.

Странд не се качи в спалнята, където предполагаше, че жена му още се наслаждава на удоволствието да не прави нищо една съботна сутрин. Още не беше готов да разговаря с Лесли. Вместо това отиде при басейна, където завари Елинор и Джими да се пекат на слънце.

Елинор бе по бикини и лежеше, изтегнала се по корем, на една рогозка, а Джими бе приклекнал до нея и мажеше гърба й с лосион. Тя беше разкопчала презрамките на сутиена си, за да не й останат бели резки, като почернее, и стойката й, с почти оголените гърди, бе за Странд поне определено еротична. Тялото й с тънкия кръст, налетите бедра и атлазената кожа му напомняше смущаващо за тялото на майка й и след като я погледна веднъж, когато приседна на ръба на един плажен стол, Странд продължи да наблюдава морето. Елинор и Джими играеха на думи, единият казваше буква, а другият прибавяше друга, с цел да принуди противника си да изрече буквата, която ще завърши думата и така да загуби една точка.

— „Р“ — каза Елинор. — Здравей, татко. Как е мис Уимбълдън, 1984?

— Кара момчетата да тичат — отвърна Странд, като му се искаше тя да закопчее сутиена си.

— „А“ — добави Джими.

— Явно е, Джими — рече Елинор. После се обърна към Странд: — Всички трябва да изкажем специална благодарност на страшилището на Сентръл Парк за цялото това великолепие, което ни поднесе. „П“, Джими. Още не съм виждала нашия любезен домакин. С какво смята да ни забавлява?

— С обяд — отвърна Странд.

— Жалко, ще ме извиниш ли? Поканена съм на обяд. Един мъж, когото снощи срещнах случайно в бара, ще дойде да ме вземе за обяд с няколко хора на перото. Той пише стихове. За малките списания. Не гледай толкова ужасено, татко. — Тя се засмя. — Стиховете му са доста слаби, но той има постоянна работа. „П“, Джими.

— Срещна случайно — подметна Джими. — Та снощи той те чакаше със затаен дъх. „А“

— Много си хитър, Джими. — Странд не знаете дали тя имаше предвид, че Джими е хитър, задето каза „А“ или дето беше разбрал, че срещата предната вечер е била предварително уговорена. Тя въздъхна. — Умно момче си. Предавам се. Коя е думата?

— Рапан — отговори победоносно Джими.

— Ти спечели. Много си досаден, когато играем на думи. Винаги ме бие — обърна се тя към баща си. — А уж аз съм била умницата в семейството.

— Готова си — обяви Джими и затвори капачката на шишенцето с лосион. — Искаш ли още да играем?