Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Елинор говорила ли ви е нещо за мен? — попита Джанели, като обърна дълбоките си зелени очи към Странд и го погледна честно и открито, по мъжки. Това момче не е вчерашно, помисли си Странд. — Имам предвид нещо по-така.

— Спомена, че пишете стихове — отвърна Странд. — После ми каза да не гледам толкова ужасено, защото стиховете били слаби и си имате постоянна работа.

Джанели се засмя. На Странд му беше трудно да не се почувства стоплен от тихия приятен звук.

— Бива си я, нали?

— Така е — съгласи се Странд. — Не ми е рецитирала стихотворенията ви.

— Имали сте късмет, мистър Странд.

— Не ми каза и какво работите. — Боже господи, помисли си Странд, говоря като някой старомоден баща, който разпитва кандидата на дъщеря си дали е достоен да се ожени за нея. — Тя познава най-различни младежи и всички, изглежда, имат много странни професии.

— Моята не е толкова странна — въздъхна Джанели. — Де да беше така. Работя при баща си. Той е строителен предприемач. Занимавам се с тухли, цимент, с трудови отношения и камиони. Считам го за временно отклонение от моя страна. Баща ми също няма високо мнение за стиховете ми. — Джанели се засмя и престана да говори за баща си.

Средното поколение помисли си Странд, бащата работи, синът се мотае в бели памучни панталони из някое курортно градче. Джанели предприемачът, който чете вестници, ходи на кино и сигурно е гледал „Кръстникът“. Странд се почуди дали няма връзки с мафията. С Коза Ностра. Във филма синът също беше завършил колеж. Засрами се от себе си заради тази мисъл и смени темата.

— Елинор ми разправи, че смятате да идете на някакъв гръцки остров през лятото по време на отпуската й. — Той погледна изпитателно Джанели да види каква ще е реакцията му. Реакция нямаше.

— На Спеце — подхвърли небрежно Джанели. — Имам приятели там, които притежават къща край морето. Тя е в съседство с бившата вила на Онасис. Той умря. Идеята ни хрумна късно една вечер, както обикновено се случва с подобни неща!

На Странд никога през живота, нито през деня, нито през нощта, не му бе хрумвала идеята да прекара три седмици на един остров с жена, която не му е съпруга, в съседство с гръцки корабостроителен магнат, но той не сметна за необходимо да споделя това с Джанели.

— Впрочем къде се запознахте с Елинор?

— А, една вечер в бара на Боби — отвърна спокойно Джанели. — Миналото лято. Седяхме на бара и се заприказвахме.

Заприказвали се, помисли Странд, като си спомни колко внимателно беше издирил адреса на Лесли и телефонния й номер, как беше чакал цяла година, преди да се осмели да й се обади, как се беше потил под свирепите погледи на баща й и майка й, когато най-накрая се появи във всекидневната им, за да я заведе на вечеря и театър. Заприказвали се, след това остров в Егейско море, а сетне какво? Това поколение, рече си Странд, от нищо не се притеснява. По принцип той одобряваше подобни отношения. Но не беше сигурен какво точно изпитва, докато седи на слънце и чака този младеж да заведе дъщеря му на литературен обяд, а после къде?

— Открихме, че имаме общи интереси — казваше в това време Джанели.

— Какво например? — попита Странд.

— Не пиенето — ухили се Джанели. — Уолас Стивънс 46 46 Уолас Стивънс (1879–1955) — американски поет, продължил традицията на Уитман. — Б.пр. . Какво харесваме на Ню Йорк и какво ненавиждаме в него.

— Това сигурно е поддържало разговора за известно време — обади се сухо Странд.

— До три сутринта.

— Освен писането на стихове, какво друго бихте желали да правите?

— Наистина ли искате да знаете? — Джанели го погледна сериозно.

— Разбира се.

— Бях редактор на вестника в Браун. Там завърших колеж. Харесваше ми. Може би просто защото ми беше приятно да виждам името си във вестника. Суета. Но мисля, че не беше само това. Надявам се, че баща ми ще ми помогне да си купя вестник в някое малко градче. Където ще живея в къща с двор и сам ще си бъда господар, ще провеждам малки кампании и прочие, ще хвърлям мошениците в затвора, ще гледам профсъюзите да бъдат честни, ще разкривам всички машинации, ще следя за избирането на свестен конгресмен, ще оправя ръководството на библиотеката и наредбата за райониране, за да не се повторят никога вече Виетнам и Уотъргейт, ей такива дребни неща. Романтични, идеалистични мечти на американско богато момче. Да оставя своя отпечатък върху епохата според скромните си възможности. Баща ми каза: „Прави се на Дон Кихот с твои пари.“ Край на интервюто.