Ъруин Шоу - Хляб по водите

С каква готовност говори новото поколение за себе си, помисли си Странд. Но буди възхищение посвоему.

— Споделяли ли сте с Елинор тези неща?

— Всичко.

— Тя какво мисли?

— Тя е против — отвърна Джанели. — „Твоя си работа, скъпи!“ Елинор се изкачва към върха през труповете на възпитаници на Търговския институт в Харвард и идеята да си сложи зелени сенки на очите и да редактира статия в някое затънтено градче не я привлича. И вие ли смятате, че съм глупак?

— Не, защо? — Идеята на Джанели дори доста се хареса на Странд, макар че трябваше да се вземе предвид ужасната статистика за ежегодните банкрути на дребните предприятия в Америка и поглъщането на слабите независими вестници. — Тогава няма да имате много време за Гърция обаче.

— Съществуват и по-хубави неща от Гърция — отвърна Джанели. — Е, сега знаете най-лошото за мене. — Той отново се ухили. — Да си вървя ли и да ви оставя да кажете на Елинор, че сте ме изгонили от къщата?

— Нищо подобно. — Странд стана. — Ще видя защо се бави.

Но тъкмо когато тръгна към къщата, Елинор излезе със свеж и наперен вид, вирнала нагоре малкия си прав нос, с ярък шал на главата.

— Здравей, Джо — каза тя. — Подранил си.

— Дойдох точно навреме — отвърна Джанели и се изправи. — Няма значение. Запознах баща ти с моите недостатъци и добродетели. Готова ли си?

— Напълно. Не си ли личи?

— Изглеждаш великолепно — каза Джанели.

— Ще трябва да се задоволиш с това — рече Елинор. — До скоро виждане, татко.

— Колко скоро? — попита Странд.

— Ами скоро. — Тя му се усмихна и хвана Джанели под ръка.

Те се отдалечиха. Странд трябваше да си признае, че заедно наистина изглеждат великолепно. Да бъдеш баща, си има и добри, и лоши страни.

След като тръгнаха, Лесли дойде на терасата, облечена за обяд с дълга памучна пола, вдигнала нагоре косите си по онзи начин, който винаги караше Странд да изпитва нещо средно между възхищение и болка.

— Как изглеждам? — попита неуверено тя.

— Великолепно — отвърна той.

Обядът не достави удоволствие на Странд, макар че на масата, наредена на засенената с огромен навес тераса, имаше превъзходни студени омари, pate 47 47 pate — пастет (фр.). — Б.пр. , студено вино и салата от авокадо, морето беше спокойно и синьо, двамата преподаватели от Саутхамптън Коледж и жените им бяха доста приятни и средно интелигентни. Той непрекъснато гледаше Каролайн или по-точно носа й. Определено може да се каже, че не е грозен, мислеше си Странд, сърдит на Елинор, задето бе вдигнала такъв шум около него, в друго време би могъл дори да се смята красив за жена. Но той не можеше да не забележи, че докато другите трима млади тенисисти и двете момичета, които бяха поканени, се хранеха заедно сред приказки и смях на висок глас, Каролайн бе предпочела да седне настрана с майка си и жената на преподавателя по история.

По дяволите, помисли си той, Елинор беше права. Старческа проява на бащинство. Изпитваше желание да отиде при Каролайн, да я прегърне и да й прошепне: „Мила моя, ти си красива“, и да се разплаче в късо подстриганата й руса коса.

Вместо това се обърна към преподавателя по история до него и попита:

— Извинете, какво казахте, сър?

Преподавателят, който приличаше малко на Айнщайн и знаеше това, та си беше пуснал косата да порасне като гривата на учения, го изгледа странно за миг.

— Питах ви как разглеждате въпроса за Виетнам във вашите часове. Имам предвид в системата на държавните училища.

— Ние не преподаваме най-нова история.

— Историята с Виетнам не е чак толкова нова — възрази преподавателят. — В края на краищата нашият проблем с него е свързан още с Втората световна война. В последна сметка историята е една паяжина без шевове. Момчетата отиваха в армията направо от класните стаи. Настъпи криза в съвестта ни, която едва не разцепи нашата катедра на три.

Странд реши, че не бива да приема този човек сериозно.

— Това не беше включено в учебната ни програма — отвърна Странд със съзнанието, че се държи грубо, и то не защото човекът беше казал нещо, а заради разговорите си с Хейзън и Елинор сутринта и защото бе видял, че Каролайн се е настанила до майка си. В неговата катедра не настъпи разцепление, нито пък се случи подобно нещо с него. Той осъди войната, писа на своя конгресмен, подписваше петиции с риск да загуби работата си, говореше вкъщи на вечеря в присъствието на Джими, че е на страната на момчетата, които бягаха в Швеция или се регистрираха, че отказват да служат в армията. Но не можеше да изтърси всичко това, докато ядеше студени омари и pate de foie gras 48 48 pate de foie gras — пастет от черен дроб (фр.) — Б.пр. в слънчевата празнична атмосфера на брега на морето.