Ъруин Шоу - Хляб по водите

Той бръкна в чантичката си и извади някакво шишенце.

— Ето ви нещо за сън. Не се безпокойте — не е наркотик.

— Да си призная, много не се боя, че мога да стана наркоман на тия години — каза Странд.

— Наркоманията не е само юношеско заболяване, мистър Странд — отвърна студено Филипс. — В дробовете ви има и малко течност…

— Направо е чудно, че все още мога да ходя, така ли? — рече Странд, като се опитваше да покаже, че се забавлява с незначителните отклонения във функциите на непокорното си тяло.

— Да се ходи по малко, е хубаво. Дори се препоръчва. Макар че аз лично бих си стоял вкъщи, докато се постопли. Ще ви дам и нещо диуретично. Не искам да ви плаша. Забележително добре сте се възстановили след прекарания, както ми каза мистър Бабкок, тежък удар. Но вълненията, напрежението, както вече ви споменах, играят голяма роля при подобни състояния. Бих искал, ако е възможно, да приемате нещата малко по-спокойно.

— А според вас какво трябваше да направя, когато видях едно от моите момчета да гони друго с нож — да седна и да си свиркам ли?

— Знам, знам — отвърна Филипс, като отреагира на сърдитата нотка в гласа на Странд и заговори още по-бавно и по-спокойно отпреди, — има случаи, когато съветите на лекаря звучат глупаво. Аз също не съм в особено цветущо здраве, но си давам съвети, които не се и надявам да изпълня. Въпреки това опитайте се, ако можете, да гледате на проблемите си в по-широк план.

— А вие как се справяте, като разглеждате проблемите си в по-широк план?

Филипс се усмихна печално.

— Зле.

Странд знаеше от Бабкок, че Филипс е вдовец. Жена му била загинала при автомобилна катастрофа преди пет години. Той имал професорска клиентела в Ню Йорк и преподавал в Корнелския медицински център. Когато жена му починала, зарязал всичко: клиентелата, болницата, кабинета, апартамента, приятелите и останалата част от семейството си, и отишъл за една година да живее сам в дървена хижа в мейнските 96 96 Мейн — Щат в североизточната част на САЩ. — Б.пр. гори. После пристигнал в Дънбъри и казал откровено на Бабкок, че иска да има такава клиентела, която ще предявява минимални изисквания към него, ще носи ограничена отговорност и където никой от приятелите и компанията му, която познавал, докато жена му била жива, няма да се появи ненадейно да му напомня за по-щастливите дни. Както току-що си беше признал, явно когато разглеждаше проблемите си в по-широк план, не се справяше особено добре.

„Изкълчени глезени и младежки пъпки — заявил той на Бабкок, — по-нататък нямам желание да се задълбочавам в медицината до края на живота си.“

Споменът за това уталожи яда на Странд, който изпитваше към този човек дошъл неканен да го преглежда, да му дава наставления и да се бърка, както си помисли Странд, когато видя доктора пред вратата си, в неща, дето съвсем не са негова работа. В края на краищата Странд не беше дете и си имаше свои лекари, към които можеше да се обърне за помощ, ако почувства нужда. Опита се да си представи реакцията на Хейзън по телефона, ако се беше обадил докторът и го бе посъветвал да погледне на Вашингтон и ФБР в по-широк план.

— Разбрах от мистър Бабкок — каза докторът, — че сте най-съвестният учител в училището. Което означава, че се преуморявате и прекалено се тревожите. Ако ми позволите, бих ви направил едно предложение — не бъдете чак толкова съвестен. Опитайте се да не придиряте много. И ако можете, не тичайте след разни момчета с ножове. — Той се усмихна на тези си думи. — Почивайте си по-често, и то повече психически, отколкото физически: Имам още един въпрос. Пиете ли много?

— Почти никак.

— Изпивайте от време на време по едно уиски. То прави нещата да изглеждат по-розови, освен че разширява капилярите. — Филипс навлече палтото си. Точно на прага се обърна. — Какво ще стане според вас с това момче Ромеро?

Странд се замисли за момент.

— Ролинс казва, че ако отиде в затвора, щял да свърши на улицата и тогава вече нямало да носи нож, а пистолет на колана си и „трева“ в джоба си. Предполагам, че под „трева“ има предвид хероин или кокаин. Според мен или ще стане така, или ще вдигне революция някъде.

Филипс кимна сериозно.

— Милосърдието е най-рядката стока на пазара — забеляза той. — Всички сме такива нескопосници. Е, лека нощ, сър. И приятно спане.

Изкълчени глезени и младежки пъпки, рече си Странд, когато вратата се затвори след доктора. Ромеро едва ли влизаше в тези категории.