Ъруин Шоу - Хляб по водите

Странд отиде в банята и остави на поличката шишенцето с лекарството, което Филипс му даде. Лек против болки, помисли си той. Всяка нощ бягство към забрава. Отговорът на цивилизацията на религията и амбициите.

Отново пусна топлата вода, изпитвайки още веднъж благодарност за кълбата пара, която вдишваше с пълни гърди. Тогава телефонът пак зазвъня. Ядосан, спря крана и се върна във всекидневната.

— Ало — каза грубо той.

— Няма нужда да ми се зъбиш. — Беше Лесли, гласът й звучеше весело, макар и отдалече. — Знам, че не обичаш да говориш по телефона, но по-добре го счупи, отколкото да отговаряш така. Никой няма да посмее да ти се обади втори път.

— Здравей, миличка — рече той. — Боже, толкова е хубаво, че чувам гласа ти. Откъде се обаждаш? Последното нещо, което ми казаха в „Ер Франс“, беше, че обикаляте из цялото въздушно пространство над Европа.

— Накрая кацнахме в Ница — отвърна Лесли — и сега сме във вилата на Линда в Мужен. Тя реши, че след като сме толкова близо, било срамота да не я видя. Божествена е. Как ми се иска и ти да си с нас.

— И на мен.

— Как вървят работите на бойното поле?

— На оправяне са — отговори двусмислено той.

— Какво значи това?

— Ромеро го пуснаха под гаранция и сега е при близките на Ролинс в Уотърбъри.

— Кой внесе гаранцията?

Той се поколеба.

— Едни приятели.

— Ръсел ли?

— Той не е приятел на Ромеро. — Странд не добави, че в момента Ромеро и него не го счита за приятел.

— Май така е по-добре, нали?

— Да, много по-добре.

— Грижиш ли се за здравето си? Скучно ли ти е сам?

— Почти не забелязвам, че те няма — отговори той през смях или поне опита да се засмее. — Мисис Шилър страшно ме глези.

— През целия Атлантик се безпокоях за теб.

— По-скоро трябваше да се безпокоиш за пилота. Имала си късмет, че не сте кацнали някъде другаде. Аз съм много добре.

— Наистина ли?

— Да.

— Изглеждаш уморен.

— От връзката е. От утре смятам да започна да карам ски. Във вестника обещават, че ще вали сняг.

Струваше му усилие да изглежда весел, но успя. Ако Лесли беше при него, щеше да й каже всичко или почти всичко, което беше преживял този ден. Но знаеше, че тревогите се умножават право пропорционално на разстоянието, а Лесли беше на пет хиляди километра от него.

— Какво правиш сега? — попита Лесли. — Искам да кажа, точно в момента?

— Каня се да се топна в една гореща вана.

— А аз утре ще скоча в басейна на Линда. Представяш ли си, да можеш да плуваш през ноември. Когато се пенсионираме, мисля, че трябва да дойдем да живеем в Мужен.

— Ако намериш някое хубаво местенце за около един милион долара, докато си там, плати депозит за него.

Лесли въздъхна.

— Не би било зле поне веднъж да си богат, нали?

— Торо 97 97 Хенри Дейвид Торо (1817–1862) — виден американски писател — трансценденталист, обществен деец и естественик, провел двегодишен експеримент в саморъчно направена колиба край езерото Уолдън. — Б.пр. никога не е виждал Средиземно море — каза Странд — и пак е бил щастлив край едно езеро.

— Той не е бил женен.

— И аз така знам.

— Ако се отпусна — рече Лесли, — струва ми се, че бих се превърнала в лекомислена жена, обичаща охолството. Ще можеш ли да ме понасяш?

— Не.

Тя пак се засмя.

— Харесвам мъжете, които знаят какво искат. Но достатъчно приказвах. Този разговор струва на Линда цяло състояние. Щастлив ли си?

— Никога не съм бил по-щастлив — отговори той.

— Знам, че лъжеш, и затова те обичам.

В пращящата слушалка се чу целувка и Лесли затвори.

Странд постави слушалката, отиде в банята и най-после се потопи в топлата вода. Моето малко частно море, помисли си той, унасяйки се сред парата. Би се задоволил като Торо и само с езеро.

Изненада се, когато след последния си час в училище отвори вратата на апартамента си и видя Хейзън да стои във всекидневната — тъкмо посягаше за едно списание от рафта на библиотеката. Странд не го беше чувал повече от седмица — след пиянския му разговор до телефона.

— Здравей, Алън — каза Хейзън. — Надявам се, че нямаш нищо против. Мисис Шилър ми отвори. — Протегна ръка и Странд я стисна. — Донесох ти малък подарък. — Той посочи към масата зад канапето, където имаше две еднолитрови бутилки „Джони Уокър“ — любимото уиски на Хейзън.

— Благодаря — рече Странд — сигурно ще влязат в работа.

— Дойдох да се извиня за лошото си настроение по телефона.

Хейзън се взря внимателно в Странд, сякаш не знаеше как ще реагира.