Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Опитах се да ти се обадя снощи, за да те предупредя за статията. Никой не отговаряше.

— Бях в гадната опера. А когато ме няма вкъщи, моя проклет камериер го мързи да се мръдне от бара, където пие от собствения ми алкохол и не вдига телефона. Довечера ще го уволня този негодник. Ти откъде знаеш за статията?

— Вчера тук идваха двама агенти от ФБР да ме разпитват за теб. Казаха ми да прочета „Таймс“ тази сутрин.

— Какво искаха да разберат?

— Дали съм те чул да говориш с Хиц за някаква сделка.

— И ти какво им каза?

— Какво можех да им кажа? Казах им, че не съм чул.

— За бога, можеше да се закълнеш, че си бил с мен през цялото време и много добре знаеш, по дяволите, че не съм споменавал нито дума на Хиц за никакъв бизнес.

— Вече говорихме за това, Ръсел — рече уморено Странд. — Казах им каквото знаех. Нито повече, нито по-малко.

— Оглави списъка на защитниците на родината, сър Галахад 95 95 Рицарят от легендата за крал Артур, който поради своето благородство и чистота успява да намери Свещения граал. — Б.пр. — възкликна Хейзън. — Кога най-после ще слезеш от облаците, ще закачиш ореола си над вратата и ще се научиш да играеш с големите момчета на улицата?

— Ти си пиян, Ръсел. Когато изтрезнееш, тогава ще говорим.

Странд спокойно постави слушалката. Целият трепереше. Студът през деня като че ли се беше просмукал в костите му. Влезе в банята и пусна топлата вода във ваната. Започна да се съблича, като с благодарност вдишваше парата. На вратата се позвъни. Той спря водата, облече си халата и отиде бос да отвори. На прага стоеше доктор Филипс с черната си чантичка в ръка.

— Може ли да вляза, мистър Странд?

Странд имаше чувството, че докторът се кани едва ли не да сложи крак на вратата, да не би да я тръшне под носа му.

— Заповядайте.

Филипс влезе и Странд затвори.

— Надявам се, че не ви безпокоя — каза Филипс, — но мистър Бабкок ми се обади преди няколко минути и ми поръча да ви прегледам.

— Защо?

— Може ли да си съблека палтото?

— Разбира се. Бабкок обясни ли…

— Тревожи се за вас, сторило му се, че не изглеждате много добре — отвърна Филипс, докато Странд му помагаше да си свали палтото. — Разказа ми за вашето сърдечно заболяване, и ако нямате нищо против, бих искал да ви прегледам малко. — Той погледна Странд отстрани. — Истината е, че цветът на лицето ви не е съвсем както трябва. Знам, че сте били под напрежение и…

— През последните няколко нощи просто малко съм спал — отговори рязко Странд. — Нищо повече.

В едно беше сигурен, че каквото и да се случи, не би искал да го пратят отново в болница.

Доктор Филипс извади от чантичката си стетоскоп и апарата, който Странд познаваше вече твърде добре, за да измери кръвното му налягане.

— Може ли да седнете на бюрото — каза Филипс с тон на зъболекар, който уверява пациента, че ваденето на нерв не боли — и да съблечете халата си…

Странд метна халата на един стол. Още беше по гащета, така че не се чувстваше толкова глупаво, както ако седеше гол в собствената си дневна.

— Не може да се каже, че сте много пълен — подметна сухо Филипс и постави студения стетоскоп върху гърдите на Странд. Указанията също му бяха познати: — Кашляйте. Не дишайте. Дишайте дълбоко и бавно издишвайте.

Освен кратките нареждания Филипс не говореше нищо друго. След гърдите той постави стетоскопа върху гърба на Странд. После уви гумения ръкав на апарата за кръвно налягане около ръката на Странд, напомпа го и изпусна въздуха, наблюдавайки внимателно манометъра, след това повтори операцията. Животът ти да зависи от един въздушен мехур, рече си Странд, докато гледаше невъзмутимото лице на лекаря. Или от тънко стълбче живак, този неустойчив елемент.

Филипс свърши, но продължаваше да мълчи, докато прибираше принадлежностите си в чантичката. Разтреперан, Странд отново си облече халата.

— Мистър Странд — най-после се обади Филипс, — боя се, че мистър Бабкок е проницателен диагностик. Дишането ви е много слабо и в дробовете ви се чува обезпокоителен шум. Пулсът ви е неравномерен, макар и не толкова лош. Кръвното ви е много високо. Спомняте ли си колко беше, като ви изписаха от болницата?

— Не знам точно, но лекарят ми каза, че е нормално.

— Боя се, че вече не е. Вземате ли нещо за смъкването му?

— Не.

Филипс кимна.

— Ако минете през амбулаторията утре сутринта, ще ви дам някои лекарства, които ще ви помогнат. По едно на ден ще свърши работа.