Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Не съм мислил за това — отвърна Странд, опитвайки се да си спомни какво бе изпитал, когато загуби съзнание на плажа. — Сега, като се връщам назад, май че точно така се чувствах. Тази мисъл е успокояваща. Да си кажа право, не ми се идваше в съзнание.

— Все пак много се радвам, че сте дошли — натъртено рече Ролинс.

Странд му се усмихна.

— И аз също.

В банката той осребри чека и даде на Ролинс двете хиляди долара в новички банкноти. Младежът не ги сложи веднага в портфейла си, а постоя известно време в нерешителност, като ги гледаше в ръцете си.

— Сигурен ли сте в това, което правите, мистър Странд?

— Разбира се. Прибери ги.

Ролинс сгъна внимателно банкнотите в портфейла си.

— Е, аз да вървя — каза той. — Автобусът за Хартфорд тръгва след десет минути. А вие може би е най-добре да се приберете с такси.

Странд веднъж бе взел такси от града за училището. Струваше му пет долара.

— Ще се върна пеша. Движението ще ме разсъни. Желая ти успех с мистър Холингсбий. Аз му се обадих и той ще те чака.

— Моля ви, внимавайте, мистър Странд — рече Ролинс.

Той тръгна бързо по ветровитата улица, а Странд вдигна по-високо вълнения шал около врата си. На ъгъла Ролинс спря, обърна се й погледна назад. Махна веднъж с ръка, после зави зад ъгъла и изчезна.

Странд тръгна в противоположната на главната улица посока, която водеше извън, града — треперещ и с чувството, че големите му ръце са като две бучки лед в джобовете на палтото. На ъгъла имаше дрогерия, в която се продаваха вестници. Той влезе и си купи „Таймс“. Статията се намираше на трета страница, и беше кратка. „Министерството на правосъдието разследва обвинения за оказване на натиск във Вашингтон“, гласеше заглавието. Самата статия беше, чисто информативна. В нея пишеше, че на „Таймс“ било известно от сигурни източници, че един изтъкнат нюйоркски адвокат, Ръсел Хейзън, бил разговарял нееднократно с регистриран лобист от петролната индустрия за възможността да бъде възнаграден определен конгресмен, чието име не се споменаваше, ако гласува за приемането в комисията на законопроект за крайбрежно сондиране. Разговорът е бил записан от подслушван телефон в службата на мистър Хиц. Записът бил получен по законен път със заповед от федерален съдия. Министерството на правосъдието отказвало да потвърди дали ще се търси съдебна отговорност. Разследването щяло да продължи.

Горкият Ръсел, помисли си Странд. Той се почувства виновен, че след първия си опит се е отказал да се обади на Хейзън, за да го предупреди за посещението на ФБР. Човек не би иска, както преглежда пресата на закуска, неочаквано да се натъкне на подобна статия.

Странд сгъна вестника и го остави върху купа. Беше го платил, но нямаше желание да чете за убийствата, екзекуциите, нападенията и банкрутите, които в последно време сякаш съставляваха основната част от сутрешните новини.

Излезе от магазинчето на студената сива улица, където вървяха забързани минувачи, приведени срещу вятъра. Беше постъпил глупаво, че не си сложи шапка. Измъкна шала от врата си, уви го като кърпа около главата си и го върза под брадата. Когато отново тръгна със сълзящи от студа очи, сети се за снимките, които беше виждал по вестниците, на разни бегълки по прашните пътища, омотали главите си с шалове.

Прибра се в училището, като се влачеше едва-едва и проклинаше вятъра, и разбра със сигурност, че няма да може да изкара часовете си до пет часа. Но все пак успя да издържи, като през целия урок седеше на катедрата, вместо да се разхожда напред-назад, както правеше обикновено, говореше бавно и мъчително. После, през последния час в стаята влезе секретарката на директора и му каза да отиде при него в кабинета колкото може по-бързо. Той съкрати часа и се упъти към директорския кабинет. Там бяха Ромеро, Ролинс и мистър Холингсбий.

Устната на Ромеро бе цепната и подута, а на челото му имаше посиняла цицина. Но той стоеше предизвикателно изправен, само хвърли един поглед на Странд, после сведе очи и ги заби в земята.

— Алън — рече Бабкок, — обясних на Ромеро, че при сегашните обстоятелства нямам друг изход, освен да го изключа от училище. Ако той се съгласи да помогне на мистър Холингсбий й му съобщи откъде знае, че Хиц е откраднал парите и писмата, и ако успее да посочи свидетел, който да потвърди думите му, това ще наклони везните в негова полза. Особено ако в съда покаже известно разкаяние за постъпката си. Мистър Холингсбий смята, че ако има късмет, ще успее да издейства условна присъда за Ромеро. В такъв случай вярвам, че ще мога да му разреша да се върне в училище, за да завърши годината. Вероятно ще успееш да го убедиш.