Ъруин Шоу - Хляб по водите

Трябваше да позвъни и на още един телефон, преди да съмне, но непрекъснато отлагаше. На Ръсел Хейзън. Хейзън се бе държал рязко през последния им разговор и Странд трудно можеше да му прости обвиненията, отправени по телефона на висок глас, но нали този човек в края на краищата му беше приятел, пък и онова, което му дължеше, призна на себе си Странд, далеч надхвърляше незначителното му и всъщност основателно избухване. Знаеше, че Хейзън няма да се зарадва, като чуе за разговора му с агентите от ФБР. Но Хейзън заслужаваше да бъде предупреден и рано или късно трябваше да му позвъни. Ще изчакам да се върне от вечеря, помисли си Странд, като по този начин успокояваше съвестта си, има достатъчно време. При положение, че му го кажа, преди да прочете вестника сутринта.

Изчака до десет и половина и тогава набра домашния телефон на Хейзън. Никой не отговаряше. Остави телефонът да звънне десет пъти и затвори.

За момент почувства облекчение, но все още му беше нервно. Взе отново книгата си и прочете няколко ти един и същи пасаж, без да разбира нито дума от написаното. Затвори книгата, отиде в кухнята и извади бутилката скоч, която стоеше в бюфета още откакто я беше купил в началото на срока. Наля си порядъчна доза в една чаша, добави вода и лед и седна пред огъня във всекидневната с чашата в ръка, вслушвайки се във вятъра, който блъскаше прозорците, когато чу, че на вратата се чука. Отиде бързо и отвори. Там стоеше Ролинс, увит в качулка, а лицето му бе покрито със скреж имаше такъв вид, като че внезапно бе остарял и си пускаше бяла брада. Духаше на ръцете си, но се усмихваше.

— Влез, влез — рече Странд.

— Благодаря, сър — отвърна Ролинс.

Странд затвори вратата след него. Ролинс влезе и като застана пред огъня, протегна ръцете си да ги сгрее.

— Трябваше да дойда пеша от автогарата — каза той — и едва не умрях от студ. Тоя огън е наистина приятна гледка. — Той погледна косо към чашата, която Странд още държеше в ръката си. — Дали няма да се намери нещичко от това същото, а?

— Ами — отвърна Странд — много е студено и…

— Никак не преувеличавате, мистър Странд. Ако някой иска да играя футбол за него, по-добре да се намира под линията Мейсън–Диксън 94 94 Границата между щатите Пенсилвания и Мериленд, считана за демаркационна линия между Северните и Южните щати. — Б.пр. . Или в Хаваите.

— Разбира се, това не е позволено. Ако някой научи…

— По-скоро ще скоча в гроба — заяви Ролинс с подобаваща сериозност.

— Стой там и се грей — рече Странд и отиде в кухнята.

Наля една голяма доза уиски, добави съвсем малко вода в чашата и я занесе на Ролинс. Ролинс взе чашата, която изглеждаше микроскопична в огромната му лапа, и разклати течността в нея, като й се възхищаваше тихо. Сетне я надигна:

— За господина, който го е измислил.

Отпи една голяма глътка и въздъхна доволно.

— Така зимата изглежда по-малко студена, нали? — После стана сериозен. — Нещо ново от снощи, мистър Странд?

— Нищо. Освен че Хиц е заминал за Вашингтон, за да го види лекар.

— С осемнайсет години закъснение — забеляза мрачно Ролинс. После лицето му светна. — При мен има новини обаче. Страхотни новини.

Изразът будеше безпокойство.

— Колко страхотни? — попита Странд.

— Не съм ограбил банка, ако това се опасявате. Всичко е законно. — Ролинс извади портфейла си. Беше претъпкан. — Ето — каза той. — Десет хиляди долара. Напълно законни юридически. Утре сутринта отивам в затвора да измъкна Ромеро колкото се може по-бързо и дори ще остане достатъчно, за да мога да му дам най-готиния обяд, който това нещастно хърбаво копеле е яло през живота си.

От начина, по който заваляше думите, Странд се досети, че уискито в ръката на Ролинс не му е първото за тази вечер.

— Отиването ти в затвора няма да донесе особена полза — рече Странд. — Сигурен съм, че има куп юридически формалности. Адвокатът му трябва да бъде предупреден да те чака. С парите. Ако, както казваш, не са крадени.

— Кълна се в живота на майка си.

— Той ще направи всичко както му е редът — продължи Странд, като си даваше вид, че познава законите, което не беше вярно, но се досещаше, че ако някое чернокожо момче с качулка се появи с десет хиляди долара, процедурата най-малкото ще бъде бавна. — Ще накарам мистър Бабкок да му се обади. Не знам адреса му. В действителност — добави той, — аз дори не знам къде е Ромеро в момента. Сигурно са го преместили някъде. В подходящ затвор.

— Няма подходящи затвори, мистър Странд — възрази Ролинс.