Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Естествено. И без това не мога да разбера. Днес ще дойда на обяд и ще си взема часовете следобед.

— Много хубаво ще направиш — рече Бабкок с облекчение. — Знаех си, че мога да разчитам на теб. А ако те потърсят някакви журналисти, ще ти бъда благодарен, ако им отговориш: „Нямам какво да кажа.“

— Не съм имал намерение да държа речи.

— Извини ме, че проявявам прекалено безпокойство — рече Бабкок, — но в главата ми е такава каша. Сигурно ще се радваш да чуеш, че Хиц няма да бъде на обяд, нито в час. Баща му се обади снощи и каза, че иска да изпратим сина му с първия самолет за Вашингтон. За да го видел истински лекар. Натоварихме го още преди закуска.

— И на това съм благодарен.

— Значи ще се видим на обяд?

— Да, на обяд — отвърна Странд и затвори телефона.

Бележката му бе предадена по средата на последния час от секретарката на Бабкок. Двама господа чакали да се срещнат с мистър Странд в кабинета на директора. Ще бъде ли така добър да отиде там веднага след часа? Странд пъхна бележката в джоба и продължи урока за експанзионистичната политика на президента Теодор Рузвелт 93 93 Теодор Рузвелт (1858–1919) — 26-и президент на САЩ (1904–1909:). — Б.пр. .

Нито обядът, нито следобедните часове бяха толкова лоши, колкото се опасяваше. Момчетата го гледаха с любопитство, а учителите, които срещаше, измърморваха, че съжаляват за случилото се. Странд беше сигурен, че са били предупредени да не говорят за инцидента и да не безпокоят мистър Странд. Ако не друго, Странд чувстваше поне някаква скрита симпатия към тях. Макар Ромеро несъмнено да бе обект на презрение от определена клика в училището, знаеше, че Хиц никой не го обича. Футболният треньор Джонсън дори пошепна на Странд, като минаваше покрай него на двора: „Жалко, че Ромеро не е успял да го ръгне малко по-дълбоко.“

Когато в четири часа урокът свърши, Странд тръгна бавно през безлюдния, пожълтял двор, където студеният ноемврийски вятър подмяташе във въздуха последните изсъхнали листа. Двама господа, помисли си той. ФБР сигурно разполага с голям брой хора, щом изпраща двама въоръжени свои представители да разпитат един петдесетгодишен учител по история, който не е получавал през живота си дори глоба за паркиране.

— Вътре са при мистър Бабкок — каза секретарката, когато той пристигна пред кабинета. — Влизайте направо, мистър Странд.

И тримата станаха да го поздравят, когато се появи на вратата. Хората от ФБР бяха доста млади, единият — рус, другият — тъмен, прилично подстригани, облечени като за пътуване и невзрачни на вид. Предположи, че са млади адвокати, които са се отчаяли, че някога ще успеят в частната практика, и навярно също обичат да носят оръжие. Бабкок измърмори имената им, които Странд не можа да долови, а ченгетата се ръкуваха важно с него.

— С тези господа — каза Бабкок, след като двамата седнаха срещу Странд — обсъждахме увеличаването на престъпността сред малолетните. — Говореше нервно. — Изглежда, през последните години ФБР е открило, че все по-голям брой малолетни или поне младежи под осемнайсет години са замесени в жестоки престъпления, които надхвърлят границите на много щатове и затова спадат към тяхната компетенция.

— Четохме вестниците тази сутрин — каза русият младеж с усмивка, която Странд прие като успокояваща — и знаем за случая Ромеро. Разбира се — отново студената толерантна усмивка, — това едва ли може да бъде окачествено като престъпление от голям мащаб или от национално значение. Ние просто отговаряхме на някои въпроси на директора, докато ви чакахме да се освободите. Тук сме по друга работа.

И двамата погледнаха Бабкок, като че бяха еднакви кукли на еднакви конци.

Бабкок стана от бюрото си.

— Моля да ме извините, господа — рече той, поглеждайки часовника, си, — но имам заседание в катедрата по естествени науки, пък и без това съм закъснял. Ще кажа на секретарката си никой да не ви безпокои.

— Благодаря ви, сър — обади се русият.

Бабкок излезе, тъмнокосият агент извади кутия с цигари и ги предложи на Странд.

— Благодаря, не пуша.

— Ще ви пречи ли, ако запуша?

— Моля.

Тъмнокосият запали.

— Моля ви още от самото начало да бъдете спокоен — започна русият агент. — Необходима ни е малка информация, която вие може да сте, а може и да не сте в състояние да ни дадете. Разбрахме, че познавате мистър Ръсел Хейзън.

— Да, той е мой приятел.

— От време на време ходите в къщата му в Истхамптън, а понякога се виждате и в Ню Йорк, така ли?