Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Това е най-тъпото нещо, което съм чувал от години — възрази сърдито Странд.

— Имам указание да задавам тъпи въпроси, мистър Странд — каза спокойно русият. — За това ни плащат.

Първо стана той, а след него и тъмнокосият агент.

— Благодаря за времето, което ни отделихте. И прочетете вестник „Таймс“ утре сутринта — добави русият агент на излизане.

Макар в кабинета на директора да не беше топло, Странд бе плувнал в пот.

Вратата се отвори и влезе Бабкок. Имаше вид на стара разтревожена маймуна. Преподавателите, помисли си Странд без всякаква връзка, общо взето, не са особено привлекателен народ.

— За какво беше цялата работа? — попита Бабкок.

— Мога да ви кажа само това, което съобщиха и на мен — отговори Странд, премълчавайки част от истината заради Хейзън. — Казаха ми да прочета „Ню Йорк Таймс“ утре и ще разбера.

— От ФБР вече са идвали тук един път — рече угрижен Бабкок. — Доста отдавна, по време на войната във Виетнам. Идваха да проверят дали един от нашите млади преподаватели, който беше подписал някаква петиция, не е комунист. Бяха много неприятни.

— Тези господа бяха изключително приятни — рече Странд. — Следващия път, когато дойдат, може и да не бъдат. Благодаря, че ми предоставихте кабинета си.

Като прекосяваше бързо двора, вдигна яката на палтото си, за да се предпази от студа. От североизток духаше пронизващ вятър, навяващ сняг, примесен с дъжд, и голите клони на дърветата в двора потреперваха от полярните му пристъпи.

Камбаните от църковната кула удариха шест часа. В този момент Лесли беше в колата и приближаваше летището, за да се качи на самолета за Франция. Той спря и прошепна кратка молитва за безопасността на всички самолети, летящи тази вечер в зимната буря.

После закрачи бързо към „Молсън Резидънс“, за да измие с един душ прахта през деня, да се облече и да се приготви за вечеря.

Обикновено Ролинс се хранеше на масата на Странд, но този път не дойде на вечеря. Макар че беше освободен през деня, според училищните правила трябваше да се върне до седем часа. Но Странд нямаше да докладва за него, както беше длъжен да постъпи. Ролинс си имаше достатъчно грижи и без да го викат в кабинета на директора да дава обяснения за отсъствието си.

Странд не искаше да мисли какво може да прави Ролинс в Уотърбъри в желанието си да измъкне Ромеро от затвора. От начина, по който бе споменал за хората, дето се канеше да види, понеже знаели как да се оправят с подобни работи, беше ясно, че Ролинс няма намерение да тегли заем от банката или да продава акции, за да събере пари за гаранцията. Странд си представяше смътно, че Ролинс е говорил за хора не съвсем в рамките на закона или направо извън него, които за някоя услуга ще искат в замяна още по-голяма. Различни случки с подкупи, незаконни лотарии, палежи и изобщо всички категории престъпления в гетата, които читателите на вестниците и телевизионните зрители познаваха за съжаление, преминаваха в съзнанието му, докато си седеше тихо и кротко на вечеря с измитите и прилично облечени момчета, които поне на масата си спомняха добрите обноски, втълпявани им от техните майки и бавачки. Чернокожите момчета, на които, преподаваше в гимназията, не му помогнаха особено да повярва в абсолютната честност на онези, които вестниците назоваваха етнически юноши, когато не ги наричаха хулигани. Той знаеше, че обикновено Ролинс е напълно честен, но в подобна ситуация, когато приятелят му е изоставен от властите и съдбата му се намира, както Ролинс вярваше, в неговите ръце и на никого другиго, Странд имаше тревожното чувство, че е допуснал грешка, като му е позволил да замине. Отсъствието на Ролинс подхранваше опасенията му и след вечеря той за малко не отиде при Бабкок да му каже, че според него не би било зле да се обадят на родителите на Ролинс и да ги предупредят да не изпускат момчето от очи.

Но мисълта, че Ролинс, който му вярваше, ще го причисли към останалите възрастни от ръководството на училището, съюзили се срещу такива като него и Ромеро, накара Странд да се разколебае и да реши да си премълчи. Той бе трогнат от думите на Ролинс, ценеше мнението му за него и си каза, че заради една нощ отсъствие никой няма да пострада.

До късно не си легна, като се опитваше да чете и на два пъти се качи до последния етаж, за да надникне в стаята на Ролинс да види дали случайно не се е прибрал, без да се обади. Но и двете легла бяха празни. Постоянно поглеждаше часовника си. При часовата разлика между Ню Йорк и Париж щеше да бъде шест сутринта парижко време и полунощ източно стандартно време, преди самолетът на Лесли да кацне. Знаеше, че няма да може да заспи, докато не се обади в „Ер Франс“ на летище „Кенеди“ и не разбере, че самолетът е пристигнал благополучно.