Ъруин Шоу - Хляб по водите

Странд си спомни горещата молба на мисис Шилър да не намесва името й в тази история. Той сви неловко рамене, негодуващ, че също е принуден да избира.

— Ромеро — каза накрая, — ти си играеш с целия си живот. — Странд беше направил своя избор, за хубаво или за лошо. — Опитай още веднъж поне. Не бих искал да ти напомням какво дължиш на нас с мистър Хейзън, но трябва да го сторя. Ние с него сме заложили много на теб. Не говоря за парите. Имам предвид моралната страна. Постъпваш безсърдечно, щом не чувстваш, че трябва да се помъчиш да оправдаеш доверието.

— Съжалявам, мистър Странд — отговори Ромеро, без да вдига поглед от земята. — Всички знаят какво съм направил и защо. Ще си понеса последствията. Не се опитвам да се измъкна. Само си губите времето да ме убеждавате.

Странд вдигна рамене.

— Боя се, че повече няма накъде — обърна се той към Бабкок.

Бабкок въздъхна.

— Добре, Ромеро — каза той. — Събирай си нещата и си върви. Веднага. Не можеш да останеш тук дори една нощ.

— Аз ще откарам момчетата до Уотърбъри — вметна мистър Холингсбий. — Ролинс, може би твоите родители ще успеят да постигнат нещо.

— Сигурен съм, че ще се опитат — каза Ролинс и хвана Ромеро за лакътя. — Хайде, герой такъв.

Мистър Холингсбий и Странд излязоха след момчетата на двора. Образуваха малък кортеж по пътя към „Молсън Резидънс“.

— Преди да дойдете — обърна се Холингсбий към Странд, — Бабкок прочете и на Ролинс закона за нарушение на обществения ред. Дето не е съобщил за играта на зарове в тяхната стая. Остави Ролинс условно до края на годината. Което означава, че не може да играе в нито един отбор. Треньорът по лека атлетика няма да е особено щастлив, като се научи. Ролинс е най-добрият по тласкане на гюле в училището, но и това няма да му помогне да получи стипендия за колежа.

— Вие имате ли деца? — попита Странд.

— Една дъщеря. Слава богу, че е женена — засмя се Холингсбий.

Странд не можа да се въздържи да не се запита дали този човек е чел някога поне едно от писмата на дъщеря си до съпруга й, или до който и да било друг мъж.

— А вие? — попита Холингсбий. — Колко деца имате?

— Три. Досега са успявали някак си да не влязат в затвора.

— Имали сте късмет — поклати глава адвокатът. — Децата в днешно време…

Когато стигнаха в пансиона, Странд с облекчение видя, че в общата всекидневна няма никой. Ромеро тръгна към стълбите, но Странд го спря.

— Хесус — извика той, — за последен път…

Ромеро поклати глава.

— Добре тогава — каза Странд. — Довиждане. И всичко хубаво.

Подаде му ръка и Ромеро я стисна.

— Не го приемайте толкова навътре — рече момчето. — Голяма работа — още една съчка в огъня. — Насочи се към вратата, после спря и се обърна. — Може ли да кажа нещо, мистър Странд?

— Щом мислиш, че има нещо неизказано.

— Да, има. Аз си отивам оттук, но мисля, че и вие няма да останете много дълго. — Говореше сериозно с тих и ясен глас. — На това място работят само приспособенци, мистър Странд. А според мен вие не сте такъв.

— Благодаря — каза иронично Странд.

— Другите учители са тревопасни животни, мистър Странд. Пасат си трева на спокойствие.

Странд се зачуди къде ли е прочел и научил Ромеро този израз. Като го чу, си призна, макар и неохотно, че е истина.

— Вие се мъчите върху цимент, мистър Странд — продължи Ромеро. — Затова ме разбрахте. Или поне наполовина успяхте. Всички останали тук ме гледат, като че ли съм от някоя зоологическа градина.

— Не е справедливо — възрази Странд. — Поне спрямо другите.

— Аз просто ви казвам мнението си — сви рамене Ромеро.

— Свърши ли?

— Да.

— Върви да си вземеш багажа — подкани го Странд. Беше смутен и не искаше да слуша повече. Поне не днес.

— Хайде, рожбо — грубо подкани приятеля си Ромеро, — давай да изчезваме от старата плантация. Господарят ни продава на юг.

Странд проследи с поглед как Холингсбий и двете момчета се качиха по стълбите, после тръгна по коридора към своето жилище. Телефонът във всекидневната звънеше. Почти бе решил да не отговаря, но после, като си помисли, че Лесли може да се обажда от Франция, за да му каже, че е добре, вдигна слушалката.

Беше Хейзън.

— Чете ли оная проклета статия в „Таймс“ тази сутрин?

Прозвуча, като че ли бе пиян.

— Да.

— Сигурни източници. — Гласът на Хейзън бе прегракнал. — Всеки скапан мошеник адвокат в Министерството на правосъдието, който изпорти нещо пред някое смахнато журналистче, изведнъж става сигурен източник. Боже господи, ако запишеш разговор между Исус Христос и Йоан Кръстител, те и него могат да изкарат федерално престъпление.