Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Той можеше да ме убие — измърмори Хиц, като прекъсна последните му думи.

Светлините от колата на Бабкок ги осветиха за миг, преди тя да спре. Хиц седна отзад, а Странд отпред до Бабкок.

При пристигането си в участъка завариха Ромеро да стои пред бюрото на сержанта без белезниците, а младият полицай беше редом с него.

— Няма да чуете нищо, докато не дойде адвокат — повтаряше непрекъснато Ромеро. — Не съм длъжен да ви казвам дори името си.

— Ние го знаем — рече търпеливо сержантът.

— Ето го престъпника. — Ромеро посочи Хиц. — Той е крадец. Искам да бъде подведен под отговорност. За обир.

— Ще стигнем и дотам, когато му дойде времето — рече спокойно сержантът. — Имаш право да се обадиш веднъж по телефона. На адвоката си, ако искаш.

— Нямам пари за адвокат. Това копеле ми открадна всичко. В себе си имам само шест долара. Можете ли да ми кажете къде мога да намеря адвокат посред нощ за шест долара?

Сержантът си играеше с джобното ножче, оставено на бюрото пред него, като го отваряше и затваряше шумно.

— Утре ще ти вземем служебен защитник. А дотогава, Джак — обърна се той към полицая, — сложи го в някоя килия. Аз ще проуча от тези трима господа как стоят нещата, а утре сутринта ще запишем показанията на момчето.

— Хайде, приятелче.

Полицаят стисна Ромеро за ръката и го поведе навътре, където Странд видя две килии, и двете празни.

— А сега, младежо — обърна се сержантът към Хиц, — започвай…

Беше около три часът сутринта, когато сержантът престана да ги разпитва, като ги караше да повтарят думите си по няколко пъти и записваше отговорите им в един формуляр, взет от кантонерката до стената зад гърба му.

— Добре, господа, благодаря ви и лека нощ — каза накрая той. — Вече можете да си вървите. Утре има заседание на съда, момчето ще може да се яви пред съдията и той ще му определи защитник.

— Ще извикаме адвоката на училището — рече Бабкок. — А сега няма ли да може да се върне обратно с нас? Ако го освободите под моя гаранция? Аз ще имам грижата да го доведа тук сутринта.

— Боя се, че не, сър — отговори сержантът. — Съдията ще определи каква да бъде гаранцията. А ти, Джак — нареди той на полицая, — придружи Хиц обратно до училището и претърси стаята му. Ще ви бъда благодарен, ако вие, господа, отидете с него и бъдете свидетели на обиска. Съжалявам, Хиц, трябва да проверим дали няма някакви доказателства, подкрепящи обвинението на Ромеро срещу теб. Разбира се, имаш пълно право да не позволиш на нашия служител да влезе в стаята ти. Тогава е необходимо да вземем разрешение за обиск. Но тъй като можем да го получим едва сутринта, ще трябва да те задържим тук през нощта.

На Странд му се стори, че долови как очите на сержант Лиъри проблясват злорадо при тези думи. На сержанта никак не му беше забавно, докато слушаше задавения от хленч разказ на Хиц за събитията през нощта, и изгледа замислено момчето, когато Хиц спомена за връзките на баща си във Вашингтон.

— Всеки, който иска, може да претърси стаята ми — заяви високо Хиц. — И мен също. По всяко време. Нямам какво да крия.

Той започна да обръща джобовете си, като разпиля дребни монети и банкноти и накрая удари със замах портфейла си.

— Чудесно — каза сержантът, когато Хиц свърши. — Може да си вземеш парите. Ще напиша всичко това на машина и ще можете да го подпишете утре сутринта.

Хиц се качи в колата с полицая, а Странд и Бабкок ги последваха с колата на Бабкок.

— Каква ужасна нощ — въздъхна уморено Бабкок зад волана. — Никога досега в Дънбъри не се е случвало подобно нещо. Имало е, разбира се, някои дребни кражби, но такова насилие… — Той потръпна. — Какъв късмет, че сте пристигнали с жена си точно тогава. Иначе един бог знае какво можеше да се случи. Надявам се, Лесли не се е разстроила прекалено много, макар че, трябва да призная, изглеждаше възхитително спокойна, когато ми позвъни.

— Да, тя достойно се справя с положението — рече Странд.

— Кой според теб е прав и кой крив в цялата тази работа? — запита Бабкок. — Нямам предвид това с ножа. Дори да бях най-милосърдният човек на света, пак не бих могъл да простя на едно момче, което вдига оръжие срещу другаря си. Ти как смяташ — някакво ужасно недоразумение ли е станало или какво? Ромеро каза ли ти защо мисли, че Хиц му е откраднал парите? Попита ли го?

— Да, попитах го — отговори Странд.

— И какво?

— Каза, те е поверително. Не знам какво точно означава това.

— Сигурно си страшно разочарован — продължи Бабкок. — Ромеро започна толкова добре.