Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Позволи ми да ти задам един въпрос, Хесус — рече Странд. — Защо смяташ, че точно Хиц ти е взел парите?

— Ако изобщо е имало някакви пари — обади се Хиц. — Тоя глупак се заяжда с мен още от началото на срока. Никак не ми харесват типовете, които приемат в това училище напоследък, и не го крия. Тази страна е свободна и мога да говоря каквото си искам.

— Смятам, че е по-добре да си траеш, Хиц — намеси се Странд, като се мъчеше да изглежда безпристрастен и търпелив, но знаеше, че не успява. — Кажи ми, Ромеро, какво те накара да мислиш, че Хиц ти е взел парите, а не някой друг?

— Имам собствена информация.

— Каква информация?

— Поверителна.

— Кой ти каза?

— Казах, че е поверителна — повтори Ромеро.

— Намери ли парите в стаята на Хиц или писмата, за които спомена?

— Не — отвърна Ромеро.

— Разбира се, че не е — намеси се Хиц. — Защото нищо не съм вземал. Ако изобщо някой е вземал нещо. Този човек е луд, мистър Странд, той мрази целия свят, особено белите хора. Дори учителите тук да бяха страхливи като мишки, пак биха признали всички, без изключение, дори и вие, че предпочитат това копеле никога да не е чувало за Дънбъри.

— Внимавай какво говориш ей, дебел — каза Ромеро, — или ще ти кръцна и другата бузка и ще ти резна задника за десерт.

Заплахата напомни на Странд, че още държи окървавения нож отворен. Затвори го и го пусна в джоба на палтото си.

— Ромеро — рече той, — нищо не печелиш от това, че говориш като…

Вратата се отвори и влязоха доктор Филипс и мистър Бабкок. Бабкок се смръзна на мястото си, като видя картината пред очите си.

— О, боже! — промълви той.

Лекарят кимна на Странд, погледна с любопитство Ромеро, после се наведе над Хиц и каза:

— Дай да видим сега какво има.

След това махна напоената с кръв носна кърпа от лицето на Хиц и я пусна на земята, присви очи зад очилата си, наведе се над главата на Хиц и докосна леко ранената му буза.

— По-добре ще бъде да го преместим в амбулаторията. Ще има нужда от почистване и шевове. Доста шевове.

— Боли — изхленчи Хиц, а долната му устна трепереше.

— Разбира се, че ще боли — отвърна лекарят. — Трябва да боли.

Той беше грубоват човек, умел и бърз, и нямаше навик да глези младежите. Отвори чантичката си, извади голям тампон марля и превърза раната с нея. Марлята веднага почервеня. Лекарят си свали палтото.

— Сложи това отгоре, стани и аз ще ти помогна да стигнеш до колата ми.

— Не знам дали ще мога да ходя… Изгубих доста…

— Глупости — рече лекарят. — Ставай. Раната е само повърхностна. Красотата ти няма да пострада.

Хиц се направи, че се олюлява, като ставаше от кушетката. Лекарят му помогна да облече палтото и го закопча. Ромеро беше навел глава и гледаше изпод сведените си клепачи, очите му бяха тъмни и изпълнени с презрение.

— Може би има нужда от морфин — обади се той, — за да изтърпи ужасната болка.

— Стига вече, млади момко — сряза го Бабкок. За първи път Странд чуваше сурови нотки в гласа на директора.

— Бабкок — каза лекарят, като спря на вратата, сложил леко ръка върху ръката на Хиц. — Предлагам да извикате полиция.

— Полиция — повтори обезумял Бабкок. — О, боже! Наистина ли мислите, че е необходимо?

— Ако искам да запазя разрешителното си да практикувам — отвърна лекарят — и ако вие искате да останете в училището, необходимо е.

— Разбира се — рече Бабкок. — Просто… досега не се е случвало такова нещо. Разбира се. Ще се обадя.

— Кажете им да дойдат в амбулаторията. Сигурно ще има разследване. Междувременно, млади човече… — Той млъкна и се загледа в Ромеро. — Аз май те познавам, а? От футболния отбор ли?

— Да — отвърна Ромеро. — Казахте ми, че съм луд, дето играя.

— Как ти беше името?…

— Ромеро — отговори момчето.

— Считай се под граждански арест. Аз съм гражданинът 90 90 Всеки гражданин на САЩ има законно право да задържа извършители на углавни престъпления. — Б.пр. . Ще се видим в амбулаторията.

След излизането на Хиц и лекаря за миг настана тишина. Странд беше доволен, че не трябва да гледа повече окървавеното лице на Хиц. Бабкок въздъхна и впери поглед в кушетката, вдигна очилата на челото си, после отново ги смъкна. Странд забеляза, че Бабкок не носеше вратовръзка. За първи път го виждаше без вратовръзка. Сигурно е бил легнал с дебелата си жена, когато Лесли се е обадила, и той се е облякъл набързо.

— Кушетката ще трябва да се почисти — обади се Бабкок. — Цялата е в кръв. Какво ще кажа на полицията? — Той изглеждаше безпомощен. — Нямам представа какво се е случило. Тук има ли телефон?