Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Сержантът каза, че е било извършено престъпление. Какъв е характерът на престъплението?

— Аз съм характерът на престъплението — отговори Ромеро. — Намушках го.

— Арестуван си. Мой дълг е — съобщи официално полицаят, — да те предупредя, че всяка твоя дума може да бъде използвана срещу теб и че имаш право да извикаш адвокат.

— Точно това искам: адвокат — рече Ромеро. — Познавате ли някой добър адвокат? Най-близкият, когото познавам, се намира на Сто трийсет и седма улица в Ню Йорк.

Полицаят не му обърна внимание.

— Оръжието намерено ли е?

Странд извади ножа от джоба си и го даде на полицая.

— Благодаря ви. Ще бъде необходимо като доказателство.

— Свършихте ли, докторе?

— Да — отвърна лекарят и свали гумените си ръкавици.

— По-добре да тръгваме към участъка — рече полицаят. — Дай си ръцете, момче.

Ромеро се усмихна и протегна ръце.

— Страх ви е да не избягам от колата ли, господин полицай?

— Умишлено нападение със смъртоносно оръжие — каза полицаят. — Време е да започнеш да приемаш нещата сериозно.

— По-малък номер, моля — рече Ромеро, когато полицаят извади чифт белезници.

— Смятате ли, че е абсолютно необходимо, господин полицай? — запита Бабкок. — Сигурен съм, че той ще се държи… както трябва…

— СУП, сър — обясни полицаят. — Стандартно установена процедура. Има го в правилника.

— А — каза Бабкок, — в правилника. — И въздъхна.

— Хайде, момче. — Полицаят дръпна белезниците и Ромеро се смъкна от масата.

— Нали нямате нужда от мен? — попита доктор Филипс.

— Бяхте ли свидетел на престъплението?

Лекарят поклати глава.

— Добре. По-късно може да се наложи да опишете раната. Но тази вечер няма да има нужда повече от вас.

Бабкок, Странд и Хиц, по чието лице още се стичаха сълзи, тръгнаха след полицая, който държеше Ромеро за лакътя на път към вратата.

— Ромеро — рече лекарят, — отсега нататък те съветвам да се упражняваш само във футбола.

— Ще отида да си взема колата, господин полицай — каза Бабкок, — и ще се срещнем в участъка.

Те наблюдаваха как полицаят вкара Ромеро отзад в полицейската кола и заключи вратата. Между задната и предната седалка имаше метална мрежа и Ромеро приличаше на животинче, затворено в клетка, което мига от светлината над главата му. Полицаят седна зад волана и потегли. Бабкок въздъхна.

— Ще ида да взема колата. Ще се върна веднага. Мисля, че Хиц не трябва много да се движи в сегашното си състояние.

И тръгна през двора на училището.

Странд остана сам с Хиц.

— Престани да подсмърчаш — каза той, ядосан на момчето.

— Щеше да ме убие. Сега щях да съм мъртъв, ако вие случайно не бяхте дошли.

— Ако е искал да те убие — отвърна Странд, — мисля, че щеше да вземе нещо по-опасно от едно джобно ножче със седемсантиметрово острие.

— Нямаше да мислите, че това ножче е толкова безопасно, ако се беше нахвърлил с него върху вас… или върху жена ви. Или върху надутата ви дъщеря, която беше на футболния мач — рече Хиц и избърса течащия си нос с опакото на ръката. — Тогава щяхте да вдигнете врява до бога и да настоявате обществото да бъде защитено от мелезите и черните.

— Боя се, че твоят и моят речник не съдържат едни и същи думи.

Странд изпитваше желание да свре Хиц в някой тъмен ъгъл и да го удари по разреваното лице.

— Само едно нещо ще ви кажа — заяви Хиц, — по-добре да го затворят за дълго, иначе ще си имат работа с баща ми…

— Мисля, че съдията няма да се уплаши от баща ти. Признай си, Хиц, ти ли взе парите и писмата?

— Никога не съм ги пипал. Нищо не зная за тях. Не е задължително да ми вярвате. Идете претърсете стаята ми и вижте дали казвам истината. Той просто нахълта при мен и започна да крещи. Аз дори не знаех за какво крещи. Известно ми е, че е ваш любимец, мислите го за адски умен, гения на гетото. Всички знаят за него. Искате ли да чуете как му викат другите? „Хохо, момчето от джунглата. Големият експеримент!“ Опит да се превърне малка горила в човек. Виждате ли сега какво излезе от вашия експеримент, мистър Странд? — Гласът на Хиц стана креслив, като внезапно се повиши. — И кой плаща за всичко това? Аз! Ако имате желание да правите някакви други благородни експерименти, съветвам ви да ги извършите другаде. И използвайте епруветки.

— Нямам нужда от твоите съвети, Хиц — отвърна Странд. — Съжалявам за случилото се и много ми е мъчно, че си пострадал. Но не ми е чак толкова мъчно, че да стоя тук и да слушам повече твоите лекции за обществото. Сега млъкни и се приготви да разкажеш на полицията как точно се случи всичко, без да философстваш.