Ъруин Шоу - Хляб по водите

Адвокатът на училището се казваше Холингсбий. Той ги чакаше пред вратата на съдебната зала. Беше пълен и червендалест, облечен в хубав тъмен костюм. Гласът му съответстваше на външния вид — беше плътен и превзет.

— Скоро ще доведат момчето — каза той, след като бе представен от Бабкок и кимна вежливо на Странд. — Говорих с него и се боя, че си имаме работа с трудно дело. Ромеро изобщо не иска да ни съдейства. Няма да даде показания. Заяви, че няма да си отвори устата. Може би така е по-добре. Но в съда нямало да обясни дори защо е постъпил така, макар че е казал на полицията, че Хиц е откраднал парите му. „Нека направят най-лошото — заяви ми той, — какъв е смисълът да говоря?“ Аз съм бил този, който имал думата в тая работа, и съм могъл да казвам каквото си искам. Изглежда, знае повече за закона, отколкото е полезно за него. Не можели да го принудят да се инкриминира и той нямало да го направи. Съжалява, че изобщо е говорил пред полицията. Държи се враждебно — може би е обяснимо защо, — но с това няма да спечели никакви симпатии в съда. Известни признаци на разкаяние биха му били от полза. — Адвокатът вдигна рамене. — Но това сякаш не е в неговия стил. Казва, че мистър Странд го е видял да тича след Хиц с ножа и че бил признал и пред мистър Странд, и пред полицията, че е използвал ножа срещу Хиц. Всички в съда щели да му се смеят, ако се престорел, че не е намушкал Хиц. Всъщност, ако искате да чуете моето мнение, той се гордее с това и иска всички да разберат, че го е направил. Отказа да сподели защо подозира, че Хиц е крадецът. Винаги бил знаел, че някой ден ще свърши в затвора, имал много приятели, които са били там, и не го било страх. Държането му, трябва да призная, няма да допадне на съдията. Нито на съдебните заседатели, що се отнася до това. Той е над осемнайсет години и ще го съдят като пълнолетен. А и ние пледираме в едно малко градче в Кънетикът, а не в Ню Йорк или в Чикаго, където подобни намушквания с нож, явно без намерение за убийство, се смятат почти за нормална част от ежедневието. Аз ще направя всичко каквото мога, разбира се… — Гласът на адвоката се понижи и стана меланхоличен. — Но не съм настроен особено оптимистично.

— Какво можете да направите? — запита Бабкок.

— Ще използвам произхода на момчето. Израснало в беден квартал, в мизерно разбито семейство и прочие, и прочие. Както обикновено. Провалянето на една обещаваща кариера в момент на емоционално неравновесие, нещо от този род. Не е кой знае какво. Може би съдът ще разреши да пледираме за едно по-леко наказание, дори за условна присъда.

— Ние с какво можем да помогнем? — запита Бабкок.

Адвокатът разтвори безпомощно ръце.

— Да бъдете свидетели и да обрисувате моралния лик на обвиняемия. Кажете всичко, което смятате, че може да бъде от полза. Не забравяйте, че ще говорите под клетва.

Странд знаеше, че каквото и да каже за характера на Ромеро, то няма да е истина. Да спомене ли за откраднатите томове на „Историята на упадъка и гибелта на Римската империя?“ Не, ако не иска да види момчето в затвора.

Докато стояха там, по коридора се появи Хиц. Голямата превръзка на бузата му придаваше драматичен вид на едната половина от лицето му. Дрехите просто пращяха на него. Странд забеляза, че панталоните му са разкопчани. Хиц погледна тримата мъже с неприязън, но, се спря и ги поздрави.

— Добро утро, мистър Бабкок. — Той пренебрегна демонстративно Странд. — Баща ми каза, че ще се свърже с вас, сър. Успя ли да ви намери?

— Да, успя — отговори Бабкок.

— Той много се разстрои, като му съобщих за случилото се — добави Хиц.

— Така изглеждаше — рече Бабкок. — Е, ще влизаме ли?

— Не си мислете, че ще облекча положението на Ромеро — продължи Хиц. — Или вашето, мистър Странд.

— Благодаря за предупреждението — каза Странд. — Закопчай си панталоните. Нали не искаш да те подведат под отговорност за обида на съда?

Лицето на Хиц почервеня и той още се бореше с ципа, когато влязоха начело със Странд в съдебната зала, където сержант Лиъри чакаше да даде показания. Сред малкото присъстващи Странд забеляза една млада жена, в която позна репортерката на местния вестник — седеше на първия ред с бележник на коленете и молив в ръка. Бабкок също я видя и прошепна:

— Боя се, че новината бързо се е разчула. Тя не е дошла тук, за да гледа как съдията определя глоби за неправилно паркиране.

Ромеро влезе с полицая, който го беше арестувал. Поне не е с белезници, помисли си Странд. Изглеждаше дребен и слаб в тъмния пуловер, който Странд му бе купил от „Брукс Бръдърс“. Той се усмихна, когато минаваше покрай Хиц, и каза „добро утро“ на директора и на Странд. Адвокатът го придружи до масата, поставена пред съдийската скамейка.