Ъруин Шоу - Хляб по водите

Устните й и двойната й брадичка потрепериха.

— Какво искаше?

— Каза, че току-що си бил дошъл. Пътувал през уикенда и изпуснал няколко влака на връщане за Дънбъри. Оплака се, че нещо липсвало от стаята му, някакъв учебник, който му трябвал за първия час сутринта. Не изглеждаше особено развълнуван, макар че аз трябваше да се досетя, че сигурно е нещо важно, за да дойде у нас толкова късно вечерта. Само че след празника, телевизията и всичко останало аз изобщо не мислех… — Тя поклати тъжно глава. — Искаше да разбере дали знам нещо за книгата. Е, мистър Странд… Ако можех да си представя какво е намислил, щях да си мълча до гроб. Но момчетата имат тоя навик да влизат в стаите си и да вземат на заем разни неща… книги, вратовръзки, по някой пуловер… затова му казах, че съм видяла мистър Хиц да излиза от стаята му по време на вечеря. Сега ми иде да си отрежа езика, задето сглупих така.

Тя започна да плаче.

— Не се упреквайте, мисис Шилър — каза Странд.

— Имам слабост към Хесус още от самото начало, мистър Странд. Той се държи така мило и възпитано с мен, толкова е чист, а другите момчета — поне повечето от тях, се отнасят към него като към бездомно куче, и аз мислех, че му помагам по този начин. Той ме попита дали мистър Хиц е носел нещо и аз се опитах да си спомня, но не можах.

— А той как го прие?

— Много спокойно, мистър Странд. Не се издаде, че е намислил нещо лошо. Само ми благодари и се извини, че ни е обезпокоил с мистър Шилър, после си тръгна и аз забравих всичко, докато тая сутрин не чух…

Сълзите вече се стичаха по пълните й бузи.

Странд я прегърна през широките рамене. Усещаше я как трепери.

— Хайде, недейте — рече безпомощно той, — вие не сте виновна.

— Не зная дали Хесус е признал на някого, че аз съм му казала, че мистър Хиц е… — Тя не можа да продължи.

— На никого не е признавал. Нито на мен, нито на мистър Бабкок, нито на полицията, нито на адвоката си, нито пък на някого другиго. Всъщност на мен ми заяви, че е поверително.

— Ако младият мистър Хиц разбере, че аз съм насочила Хесус към него и каже на баща си… На нас с мистър Шилър много ни харесва тук и с мъжа ми ще бъде свършено, ако бащата използва връзките си… той е силен човек, мистър Странд, член е на управителния съвет на настоятелите…

— Сигурен съм, че мистър Бабкок никога няма да позволи да се стигне чак дотам — рече Странд. — Мисля, че няма защо да се безпокоите. Аз нищо няма да кажа, а и младият Ромеро, изглежда, е решил да не намесва името ви, пък и дори да признае какво сте видели, това няма да бъде никакво доказателство в съда…

— Аз не се боя от доказателството. — Тя изтри очи с двете си ръце. — А от мистър Хиц и управителния съвет на настоятелите. Е, стига — опита се да се усмихне жената, — с плач не мога да си взема думите обратно, нали така? — Вдигна престилката и затърка мокрото си лице с подгъва й. — Трябва да се срамувам от себе си. Да го правя на такъв въпрос, когато вие с мисис Странд толкова препатихте, цяло щастие е, че не намушкаха вас, когато сте се спуснали да ги разтървавате. Струва ми се, че сбърках за това момче Ромеро. Вълкът козината си мени, но нрава си не нали?

— Той не е вълк, мисис Шилър — каза Странд.

— Това е преносно, сър — побърза да добави тя. После го погледна внимателно. — Има още нещо.

— Какво?

— Тая сутрин, като чистех кошчето за боклук в сутерена — продължи тя, — намерих едни писма. С момичешки почерк. Вече чух Хиц да разправя, че Ромеро го обвинявал, задето му откраднал някакви писма, та аз ги разгледах. Бяха адресирани до Хесус Ромеро. Любовни писма, много искрени и доста подробни, направо е неудобно да ги четеш, ако позволите, мистър Странд. Момичетата в днешно време употребяват такива думи, каквито на нас и през ум не са ни минавали като млади. Има нещо, което вие трябва да знаете… — Тя се поколеба, като че вземаше някакво решение, погледна смутено Странд и продължи: — Бяха подписани „Каролайн“. Разбира се, в днешно време има много момичета с това име, то е доста разпространено, но знам, че и дъщеря ви се казва Каролайн.

— Какво направихте с тях? С писмата?

— Хвърлих ги в пещта за изгаряне на смет, мистър Странд — отговори мисис Шилър. — Помислих си, че нито вие, нито мисис Странд ще искате да ги прочетете.

— Благодаря ви. Постъпили сте разумно. Има ли нещо друго, което бихте желали да ми кажете?

Мисис Шилър поклати глава.

— Само предайте на Хесус, че съм му благодарна, дето не е набъркал името ми в тая история.