Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Алън?

Беше Хейзън.

— Да, Ръсел. Как си?

— Току-що се прибрах от Вашингтон и ми казаха, че сутринта си ме търсил.

— Прав ли стоиш, Ръсел?

— Да, прав съм. Защо питаш?

— Защото историята е дълга и заплетена и по-добре да се настаниш удобно, преди да я чуеш.

— Какво се е случило? Изглеждаш разтревожен. Лесли добре ли е?

— Идеално. Тя е при Линда. Реши, че все пак иска да замине за Париж — каза Странд. — Става дума за Ромеро. Седна ли вече?

— Да.

— Тъкмо, се прибирахме от Ню Йорк — бяхме точно пред къщи, когато през вратата притичаха две момчета — започна Странд, — едното гонеше другото. Това, което гонеше, беше Ромеро и имаше нож в ръката си…

— Проклет глупак! — възкликна Хейзън. — Току-виж, го изхвърлили от училище.

— А другото момче беше младият Хиц…

— Боже господи — рече Хейзън. — Надявам се никога повече да не чувам това име до края на живота си…

— Ще го чуваш, Ръсел, ще го чуваш…

— Баща му е дал допълнително някои нови ужасни подробности на Министерството на правосъдието и затова трябваше да ходя до Вашингтон. Но разкажи ми цялата история. Не пропускай нищо.

Когато Странд му съобщи за триста седемдесетте и пет долара, откраднати от кутията на Ромеро в стаята му, Хейзън избухна:

— Триста седемдесет и пет долара! Откъде, по дяволите, е взел триста седемдесет и пет долара?

— Хиц твърди, че е организирал игра на зарове в стаята си няколко вечери седмично, след като се изгасят лампите.

— И ти не си знаел нищо? — попита невярващ Хейзън.

— Абсолютно нищо.

— Какво става в това училище, дявол да го вземе?

— Мисля, че каквото обикновено.

— Давай нататък — процеди ледено Хейзън. Той отново го прекъсна, когато Странд му предаде думите на Ромеро, който имал основание да мисли, че Хиц му е взел парите. — Какво основание? — запита Хейзън.

— Не иска да каже. Било поверително.

— Поверително — изсумтя Хейзън. — Ако аз бях там, нямаше да е чак толкова поверително, бъди сигурен! Дори и пет минути. Имаш ли някакви улики?

Странд се сети за умоляващия, задавен от сълзи глас на мисис Шилър.

— Никакви — отговори.

Не спомена как е намерила писмата. Ако Хейзън има желание, нека да дойде в училището и да се помъчи да сломи мисис Шилър или Ромеро, но няма да получи никаква помощ от него самия.

— Да продължавам ли по-нататък?

— Извинявай — рече Хейзън. — Ще се опитам да не те прекъсвам повече.

След още петнайсет минути Странд стигна до последната сцена в съда и до отказа на Ромеро да даде показания в своя собствена защита.

— Училищният адвокат, някой си мистър Холингсбий, го убеждаваше — продължи Странд. — Но той стоеше като истукан и не желаеше да промени решението си. Каза на съдията, че не признава юрисдикцията на съда.

— Мистър Холингсбий сигурно е страхотен адвокат — подхвърли иронично Хейзън, — щом не е в състояние да разубеди едно осемнайсетгодишно хлапе да не се прави на глупак. Нищо чудно, че не може да се измъкне от това забутано градче. Къде е сега Ромеро?

— В затвора — отвърна Странд. — Гаранцията е десет хиляди долара.

Той чу как в другия край на жицата Хейзън си пое шумно дъх.

— Дяволски много е — рече Хейзън. — Но ако аз бях на мястото на съдията, щях да я определя на двайсет. Това хлапе заслужава да получи най-тежкото наказание дори само за неблагодарността си. Страшно ми е неприятно да ти го кажа, но се боя, че си се отнесъл малко нехайно към дисциплината на момчето или поне е трябвало да гледаш да не се докопа до някакво оръжие.

— Сигурен съм, че си прав — отвърна Странд, без да показва, че е обиден от упрека и от тона, с който му е отправен. — Бил съм нехаен за много неща и несъмнено тепърва ще проявявам нехайство за безброй други. Но май е прекалено да наричаш едно джобно ножче оръжие. Както и да е, това е минало. В момента момчето, което изтръгнахме от неговата среда и доведохме тук…

— С най-добри намерения — обади се високо Хейзън.

— С най-добри намерения — съгласи се Странд. — Но сега той е зад решетките, без да има семейство, към което да се обърне за помощ, и ако някой по-милосърден човек… — той знаеше, че това няма да се хареса на Хейзън, но продължи — който има възможност да събере десет хиляди долара, не дойде да го измъкне, то ще остане там до процеса, а той може да се проведе едва след няколко месеца и тогава…

— Алън, да не би да предлагаш аз да дам парите? — Хейзън беше вече наистина ядосан.

— Не е моя работа да предлагам каквото и да било.