Ъруин Шоу - Хляб по водите

Ромеро застана на безопасно разстояние от вратата, на своята осемнайсетметрова черта, сложил небрежно ръце на кръста си. Когато ритнаха топката и защитниците се спуснаха към него, той я подхвърли, после я пусна. От трибуните се чу стон, когато тя заподскача бясно към очертанията на игрището. Ромеро я подгони, а червените фланелки на противниковия отбор хукнаха по петите му. Той грабна топката в движение, после изведнъж спря. Двама от противниците му прелетяха безпомощно край него. После побягна и се върна почти до своята голова линия, след това се извъртя рязко, точно когато изглеждаше, че ще му отнемат топката, и хукна на зигзаг към противоположния край на игрището. Успя да се отърве от още един нападател, на когото Ролинс своевременно препречи пътя, и изведнъж излезе на чисто, като тичаше близо до очертанията на игрището съвсем сам, оставил червените фланелки да го догонват безпомощно отзад. Той пресече головата линия и дори забави пренебрежително ход през последните седем метра, после спря и хвърли нехайно топката на земята.

— По дяволите! — извика високо Хейзън, за да се чуе сред крясъците на тълпата. — Мислех, че изпращам в Дънбъри ученик, а излиза, че съм изпратил заек.

Съотборниците на Ромеро го наобиколиха, тупаха го по гърба и му стискаха ръката, но той не приемаше тези прояви на одобрение, по-скоро се примиряваше с тях. Едва когато се затича обратно към скамейките и Ролинс го грабна и го вдигна като дете, той си позволи да се усмихне.

На излизане от игрището само махна небрежно, без да поглежда към трибуните, където всички бяха станали и му ръкопляскаха. Той изтича бавно към скамейката със спокойно изражение и седна в края, където беше седял почти през цялата игра. Свали каската си и пак заби поглед в ръцете си, които висяха отпуснати между коленете му. Когато отборите се подредиха за положението след тъчдаун 85 85 Гол при този вид футбол, с който се отбелязват шест точки. — Б.пр. , треньорът дойде при Ромеро и го потупа по рамото, но дори тогава той не вдигна глава.

Шутът от място излезе извън чертата и успяха да бият само още един последен удар, когато времето изтече при краен резултат двайсет и шест на двайсет и шест. Ромеро побърза да отиде в спортния комплекс да вземе душ и да се преоблече, преди да го настигне тълпата от съученици, които се спуснаха след него.

В комплекса бяха наредени маси и столове и дълъг бюфет с малки сандвичи и сладкиши, зад който стояха жените на преподавателите и наливаха чай. Странд и Хейзън седнаха на една маса, а Каролайн и Конрой отидоха да донесат чая. Странд се усмихна, като забеляза, че момчето, което поиска адреса на Каролайн по време на мача, й препречи бързо пътя и отиде с нея към бюфета.

Сред групичките от родители и ученици се носеше тих шепот и се усещаше всеобщо удовлетворение от начина, по който бе завършил следобедът.

Докато наблюдаваше спокойното движение на сърдечните и весели мъже на средна възраст с техните издокарани съпруги, Странд изведнъж изпита чувството, че всички са свързани по някакъв неизвестен начин с Ръсел Хейзън. Те бяха банкерите, господарите и в бизнеса, и в търговията, председателите на управителни съвети, тихите движещи сили, съдниците и тълкувателите на законите, ръководителите на големи институции, свързани с крупни богатства, архитектите на политически победи, хора, слушани от сенатори и законодатели, а децата им бяха галеничетата на една прослойка, която в Америка не се признаваше за класа, но както Ромеро би я възприел, съставляваща това, което древните римляни са почитали като Конния орден.

Колкото до преподавателите, и мъжете, и жените — мъжете почтителни или поне по-сдържани, борещи се със скромността, жените, доброволно предлагащи услугите си, бяха като учените роби, докарвани в Капитолия да обучават привилегированите младежи на добродетелност, храброст и държавническо изкуство.

Когато учениците и гостите минаваха покрай масата, Странд чу на няколко пъти да се споменава с одобрение името на Ромеро. Странд не беше сигурен дали това е похвала за гладиатора, отличил се този следобед на арената, или знак, че Конният орден е достъпен от време на време и за по-достойни варвари.

Той поклати глава с отвращение, недоволен от насоката, която бяха взели мислите му, и стана, за да поздрави Джонсън, треньора по футбол, приближаващ с усмивка към масата. Странд запозна треньора с Хейзън, който също се изправи.

— Жалко, че не можахте да спечелите още една точка — каза Хейзън.