Ъруин Шоу - Хляб по водите

Големият мерцедес, каран от Конрой, спря пред входа на „Молсън Резидънс“ в събота сутринта малко преди обяд. Странд стоеше на стълбите, за да посрещне Лесли, Каролайн и Хейзън, когато слязат от колата. Каролайн държеше гърчещо се черно лабрадорско кученце. Странд много се развълнува, като видя отново жена си и дъщеря си, но не искаше да прави сцени на съпружеска и бащина любов пред двете момчета от пансиона, които зяпаха от входа.

В първите минути избягваше да погледне към Каролайн.

— Къде е Джими? — попита той. — Мислех, че ще дойде с вас.

— В последния момент мистър Соломон го изпрати в Чикаго да ангажира някакъв състав, който свири там — отвърна Лесли. — Което значело, по неговите думи, че се издига в небесната твърд. Ще се опита да ти се обади, когато се върне. Праща ти поздрави.

— Много мило — рече сухо Странд. После, все още без да е разгледал добре Каролайн, попита почти грубо, като галеше кучето: — Това пък откъде го взе?

— Мистър Хейзън ми го подари. Преди два дни. Когато доктор Леърд ми свали превръзките. — Тя пусна кучето на земята. Усмихна се малко нервно и докосна с върха на пръста носа си. — Е, как го намираш?

— Чудесно е — отвърна той. Помисли си, че изглежда красива, но всъщност той винаги беше смятал така. — Изглежда съвсем истински.

Каролайн се засмя.

— Ех и ти, татко — възкликна тя, — не можеш ли да потиснеш възторга си.

— По-важно е ти какво мислиш? — рече Странд.

— Аз мисля, че грозното пате се е превърнало в красив лебед — отвърна весело Каролайн, когато влязоха вътре. — Ужасявам се, като си представя какво ще правя с момчетата отсега нататък.

— Няма защо да преувеличаваш — каза Лесли, като хвърли строг поглед към двете момчета, които разглеждаха Каролайн с явен интерес. — Операцията беше сполучлива, но още не си станала кинозвезда. Освен това ще трябва да отвикнеш да се гледаш в огледалото по сто пъти на ден. — Но тя говореше с нежност и Странд виждаше, че се радва на новата външност на Каролайн не по-малко от самата нея.

Не остана така доволна обаче от вида на жилището им, въпреки че мисис Шилър беше поставила вази с цветя на стратегически места във всекидневната.

— Не съм предполагала, че това място е чак толкова занемарено — рече тя, — макар че ще изглежда по-добре, когато пренесем нашите мебели. Все пак една боя никак не би била излишна.

— Ще говоря с Бабкок за това — рече Хейзън. — Сигурен съм, че училището няма да се разори, ако бояджиите дойдат тук за няколко дни.

— Не бих искала да изглеждам придирчива, и то още от самото начало.

— Ще кажа на Бабкок, че това е моя идея. Боядисването ще го имаш.

— Време е за обяд — подкани ги Странд. — По-добре да отиваме в трапезарията. Предупредих, че ще дойдете, и са сложили маса за нас и още някои родители. Днес ще се играе първият мач от футболния сезон и доста хора са дошли за него. Между другото, Ръсел, нашето протеже Ромеро е в отбора.

— Като какъв играе — вода ли носи? — засмя се Хейзън.

— Не, сериозно — рече Странд, като излязоха от пансиона и тръгнаха по пътеката към централната сграда. — Днес може и да не влезе, но треньорът ми каза, че смята да го използва в по-завързаните положения.

— Той как върви в общи линии?

— Мисля, че си гледа уроците — отвърна предпазливо Странд. — Старая се да не създавам впечатление, че се бъркам, но той изглежда доста съзнателен и не блее по време на часовете като някои други момчета.

— Трябва да ми дадеш списък на преподавателите му. Докато съм тук, искам да поговоря с тях за него. Сигурен съм, че не са снизходителни с такива момчета, и не бих искал да бъдат прекалено взискателни към него само защото нямат представа за средата, в която е живял.

Като се сети за мис Колинс, Странд си помисли, че би имало по-голяма полза, ако Хейзън поговори със самия Ромеро и го помоли да не бъде прекалено взискателен към учителите си. Не смяташе, че е разумно да му казва това, нито да споменава каквото и да било за комплекта на Гибън в стаята на Ромеро. Хейзън можеше да се вбеси и да накара веднага да изхвърлят момчето и тогава експериментът, в който Странд чувстваше, че също участва, щеше да свърши, преди изобщо, да е започнал.

Той изостана от другите, за да хване Лесли под ръка и да върви редом с нея. Тя му се усмихна признателно.

— Толкова много ми липсваше — прошепна жена му.

— Аз пък, разбира се, се забавлявах тук сам, както подобава на младеж като мен — каза Странд. — Нямаш представа какви оргии стават в учителската стая по време на чая.