Ъруин Шоу - Хляб по водите

На стената над леглото му имаше голяма литография, рекламираща концерт на Ела Фицджералд, а на шкафчето до леглото стоеше касетофонът с цяла редица касетки, които, Странд от опит знаеше, той надуваше оглушително. На поличката под бюрото му имаше купчина списания „Плейбой“. Странд бе намирал такива списания и в другите стаи, но на земята, скрити под леглото. Явно Ролинс не смяташе, че в тях има нещо за криене.

На рафта в шкафа му, оставен небрежно отворен, с безразборно нахвърляни дрехи, имаше десетина кутии с шоколадови бисквити, което накара Странд да се усмихне при мисълта за ония моменти през нощта, когато гладът събужда огромното тяло и го кара да търси в тъмното скривалището с детски сладкиши, дето да го подкрепят до сутринта.

За разлика от него половинката на Ромеро бе гола и спартанска. Одеялата му бяха вълнени, в бозав цвят — такива, каквито даваха на всички, а леглото беше идеално оправено по войнишки. Не се виждаха никакви снимки и списания и бюрото беше голо, с изключение на един бележник и няколко старателно подострени молива.

Ромеро бе решил да не оставя и следа, разкриваща нещичко за него пред онзи, който пожелае да го преценява. Дрехите му бяха безупречно подредени в шкафа, а на рафта бяха сложени седемте тома на прочутото издание на „Историята на упадъка и гибелта на Римската империя“ от 1909 година, излязло под редакцията на Дж. Б. Бери. То представляваше значителна ценност за колекционерите и от него всъщност тежеше толкова чантата на Ромеро в деня на пристигането му.

Чудно наистина как двама младежи с огромна разлика във вкусовете си можеха да живеят в малката стая тъй хармонично и при това винаги и с удоволствие да търсят компанията си.

Любопитен по какъв начин Ромеро е успял да се сдобие с Гибън и дали знае цената на тези книги, Странд му остави бележка да се обади, щом свърши футболната тренировка следобед. Според училищните правила Странд трябваше да пише оценки за състоянието на всяка стая в пансиона и после да ги окачва на информационното табло. Оценките бяха от едно до десет и той писа десет на стаята на Ромеро и Ролинс, макар нещо в невидимата стена между двете легла да го безпокоеше.

Ромеро влезе във всекидневната на Странд току-що изкъпан, както винаги спретнато облечен и сдържан. Странд го покани да седне и преди да отвори дума за книгите, го запита за уроците му и за футболния отбор, който щеше да играе за първи път тази събота. Ромеро отвърна, че предметите му харесвали и според него вървял доста добре. Съмнявал се дали ще вземе участие в мача, но треньорът му допадал, макар да мислел, че му липсва въображение. Много откровено сподели със Странд какво бил заявил на треньора: ако не му дадял да играе поне за няколко минути до втората седмица на сезона, щял да се откаже от отбора и да наблегне на уроците си.

Странд му зададе обичайния въпрос дали има някакви оплаквания и той отговори, че няма. Спомена, че мистър Хейзън му бил писал, че е внесъл на негово име известна сума в училищната банка, от която ще му бъдат отпускани по десет долара седмично за джобни пари както на другите момчета от неговия клас. Той бил драснал една бележка на мистър Хейзън, за да му благодари за щедростта. Странд му съобщи, че ще може лично да благодари на мистър Хейзън, тъй като в събота сутринта щял да дойде с жена му и дъщеря му на гости в училището.

— Май пак ще трябва да държа реч — каза Ромеро и се усмихна беззлобно.

Тогава Странд отвори дума за книгите.

— Знаеш ли — започна той, — те са доста ценни.

— Така ли? — попита наивно Ромеро. — Това е хубава новина.

— Как успя да се сдобиеш с тях? — запита Странд.

Момчето го погледна, сякаш преценяваше какво да отговори.

— Откраднах ги — отвърна простичко. — Трябваше да ходя девет пъти до антикварните книжарници на Четвърто Авеню и да ги вземам една по една. — И изгледа хладнокръвно Странд, сякаш очакваше някакъв коментар. Странд си мълчеше и той каза: — Продавачите в тия магазини не биха просъществували и десет минути, ако излязат на улицата. Ще ги съблекат голи и те ще се усетят чак като хванат пневмония.

— Искаш ли да ми кажеш от кои книжарници точно си ги „взел“, както ти се изрази? — попита Странд.

— Не им помня имената — отвърна Ромеро и стана. — Има ли нещо друго, сър?

— Засега не — каза Странд.

Ромеро излезе. Странд седна на бюрото си и се загледа в сгъстяващия се мрак навън през прозореца, беше изправен пред един нравствен проблем, който не искаше да решава. Не бива да се вманиачавам с това момче, помисли си той. Имам си достатъчно други тревоги.