Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Ей така взех да отвръщам на Парашкевов. Споря, не отстъпвам, а той ме слуша внимателно и накрая вика. Прав си, превъзходно си е свършил работата човекът и голяма е заслугата му в оня век. Вярно, че от него почва цялото ни възраждане, събуждането ни за нов живот. Добре ни е учил светогорецът, само че ние лошо сме се поучили. Погрешен модел сме приели от него. Какъв модел? — ежа се аз, защото такава вносна приказка не бях чувал.

Ами такъв, продължава Парашкевов, че сме свикнали все с миналото да се хвалим. До идиотизъм и профанация! Чуй Крум Костадинов и повече не питай. На днешен Паисий Хилендарски се прави. И да е само той — здраве! Ами повечето сме настроени на тая вълна от време оно, а той допълнително ви подкокоросва. Ах, какви герои сме имали! Ах, какви подвизи сме вършили! Да живее Велика България! — вдигна подигравателно Парашкевов десница подобно запасния офицер. Втренчили сме се в миналото, сякаш не живеем в сегашното. И знаеш ли защо го правим? За да скрием с миналото какви говеда сме в момента! Кой съзнателно, повечето несъзнателно, но така работи гузната ни машинка. Чрез историята искаме да оправдаем собствената си некадърност, мързел и мърльовщина. Тука ни стиска чепикът! И не че миналото толкоз тачим, ами себе си искаме да извиним, че всеки ден проваляме България с личното си поведение. С лошо свършена работа, с кръшкане, с шмекерлъци и бъркотия на всяка крачка. А виж какво прави германецът!

Разправях ти преди, че Парашкевов ходил в немска фабрика за вършачки, когато готвели банковата далавера в София. Десетина дни да бе живял там, ама спомени пазеше, като че два живота е изкарал в Германия. Та и сега пример взема от нея. Германците ли нямат велико минало? — пита ни и сам отговаря: — Имат, и повече от нас. Ама аз не знам да влачат децата по тържества и възпоменания. Докато бях в завода, всеки ден водят ученически паралелки. Цех по цех обикалят. Най-добрият майстор ги поеме, развежда ги, обяснява им кое как се прави и защо трябва прецизно да се свърши, сам показва колко лесно става, ако знаеш на работата цаката. Питам веднъж главния инженер защо се пречкат тия деца.

— А-а — отвръща той, — това им е учебен предмет, част от нравственото възпитание.

— Нравствено ли? — чудя се аз. — Че те се учат гайки да нарязват.

— Без съответен морал, и гайки не можеш да правиш! — вика германецът и забелязвам, че и той ми се чуди.

А да си чул у нас да похвалят някого за добрата му работа? — продължи Парашкевов. — Да ви заведат примерно при някой фабрикант и да кажат: тоя човек си е подредил предприятието като часовник. Стоката му се търси като топъл хляб по цялото земно кълбо. От него дръжте пример. Не се е случвало, нали? Едно — защото такъв фабрикант нямаме в областта, и второ — други са ни ценностите. Ако някой не е стрелял с пушка и кръв не е пролял, на втория ред седи и въобще не го забелязваме. Всичко знаете вие за бръснатите глави на кутригурите и за потурите на хайдутите и си мислите, че това е патриотизъм. Не, момчета, патриотизъм аз разбирам да си вършиш работата добре, каквато и да е тя. И както да си полезен на себе си, така и отечеството да въздигаш! С ръце и ум по-богато да го правиш, по-здраво, по-прочуто по света. Останалото е словоблудие, крокодилски сълзи и телешки възторзи! На каквито ви учи Крум Костадинов и не само той. И вместо да насочат младия човек към душата му, че сам да открие той в нея силното и хубавото, да го укрепи и разгърне, като личност да израсте — те за призраци му говорят. И не само затъпкват тая душа, ами я напълват с недоволство, с омраза, с ожесточение. Защото като сравняваш великото минало с днешното дередже, все някой друг ти е виновен, все някой чужд е причина за всичките ни провали и мизерия…

Как не се намери някой, още повече се разпали Парашкевов, да ви разкаже не за царе и патриарси, не че най-славни сме били ужким сред славянския род и че най-много земя сме превзели. Ами човек, който да викне: О, неразумни и юроде! Стегни си дома, почисти си улицата, подреди си селището! Честен бъди към своя труд, а не да шикалкавиш, ако някой не ти стои с тояга над главата! Не кради от общото с две ръце, не завиждай на ближния при сполука, не се радвай толкоз много, когато съседът ти пати! Остави най-сетне покойниците на мира — свали шапка пред тях, но със себе си се заеми, че да направиш отечеството си не велико, а достойно!

Знаете ли, момчета, съвсем се увлече той, какво бих направил, ако съм министър на просвещението? Смешно ми стана и се захилих, като го гледах такъв опърпан, разрошил неподстригваната си от година коса. Те в селото не го пускат, той за поповата къща пита. Знаете ли? — укорно ме стрелна Парашкевов. — Щях да забраня историята като учебен предмет! За един-два випуска ще я спра, пък да видим какво ще стане. А?